Скитникът арменец 34

                           През 2010 година открих интернет сайта “Откровения.ком”, сайт за лично творчество, литература и изкуство. В страниците на Откровения всеки желаещ може да публикува своите стихове, разкази, фотографии, картини, музикални произведения, стига той да е автора. Членството е безплатно. Избираш си псевдоним и парола и готово. Публикувай колкото си искаш. Естествено минават през редактори, които работят на доброволни начала. Създателят на сайта е един млад, симпатичен мъж на име Георги Колев. Сега след 12 години приятелство, много срещи на литературни мероприятия и доста изпити ракийки, той е просто Жоро. 

                             Разказвам за “Откровения” защото е свързано с ежегодни пътешествия.

На хартия “Откровения” има над 10 хиляди членове, но не всички са активни. Не знам колко са реално публикуващите,  но едва ли надхвърлят 1000. Но това няма значение за качеството на публикуваните произведения.

Така се разпространи моят псевдоним “Гудман” на латиница изписано “GUDMAN”  за разлика от великия джазмен Benny Goodman. Защо изведнъж станах  Тони Гудман, е дълга история, която при удобен случай ще ви разкажа. Много “откровенци” не знаят истинското ми име и се обръщат към мене с Тони, включително и такива с които вече много години съм близък приятел.

                       Но да си дойдем на думата. Откровенци имат една много хубава традиция. Това са ежегодните национални срещи, които се провеждат на третата събота на месец Юни, в различни градове.

За мен първата е през 2011 година. Срещата беше в Горна Оряховица. Взех автобус до Велико Търново и след това с такси до Горна Oряховица. Бях си резервирал хотел в центъра на града и в този прекрасен летен ден, росен, росен пристигам в Горна Оряховица. Настанявам се в хотела, супер централно място. Грабвам фотоапарата и тръгвам из града. Срещата  на Откровенци е на централния площад, т.е до моя хотел, в 17 часа.

Разхождам се из града, снимам къщи, площади, снимам първата банка на Буров, който е от този град.  Времето минава сравнително бавно в този малък град и голям железопътен възел в центъра на България. Известен със захарните си заводи и горнооряховския суджук.

                  Поизморен от пътуването и разходката из града, сядам в едно много приятно кафене, с меки миндерлъци, да пия едно кафе. Мястото е много приятно, на открито, с много цветя, и една чаровна млада, руса красавица на съседната маса. Моето “слугинско” око веднага я съзира и не свалям очи от нея. Забелязвам, че и тя ме гледа. Ха късмет де! Мадамата е цялата в бяло и прави силно впечатление. Но така си оставаме с разменените погледи.

В 17 часа съм на площада където е срещата. Заварвам доста хора. И какво е моето учудване когато виждам дамата  “в бяло” от кафенето сред тях. Усмихната се доближава до мен,”добре дошъл” и ми дава бяла жокейка на която с зелени букви е написано “Горна Оряховица 2011”. и малко листче на което да си напиша псевдонима и закача на гърдите си. Тя е “Джейн Еър”, а аз пиша “Тони Гудман-млад творец”. И понеже явно съм с най-дълъг стаж в живота, това предизвиква интерес и усмивки. Много години след това така се закачаха с мен, наричайки ме “млад творец”.

Когато станахме приятели, Жени ми каза, че в кафенето, се  досетила, че съм “откровенец” но й било неудобно, като  млада дама да заговори непознат мъж. Вече над 10 години сме приятели, поддържаме интернет връзка, но никога повече не се срещнахме “на живо”. Поради разни семейни причини Жени не идва на годишните срещи. Тази година, 2023 срещата беше в Велико Търново, и се надявах да я видя, но тя не дойде.

                            В Горна Оряховица се запознах с главната редакторка на “Откровения”, Мая Попова, прекрасна поетеса, с характер на македонски комита, и шофьор като Шумахер. Мая е мой прекрасен приятел и мой персонален редактор. Тя редактира всичките ми книги без хонорар. Което за евреите  е от голямо значение, но изглежда и арменците не са равнодушни към такива жестове. През юни, връщайки се от Велико Търново, Мая ни заведе в Троян, където има ресторант на име “НА ДВОРЪТ”. Там ядох специалитета, чието име ме впечатли много. “СМАЧКАНЯК”. Нищо особено-варено-печен картоф, но за сметка на това супер име.Никога няма да забравя това толкова благозвучно наименование

С М А Ч К А Н Я К.

                      Но да се върнем в Горна Оряховица 2011. След литературно музикалната програма, вечеря в един ресторант на “теферич”. Много приятно място, вкусна храна и студена ракийка, музика и танци. Весело настроение. Питам, нямали някой с кола към София, да ме вземе за връщане. Щ е си платя.  Радо е готов да ме вземе, но по пътя ще се отбие до Гложенския манастир. Ако съм съгласен ще ме вземе. Още по-добре, веднага се съгласявам. На следващата сутрин, по традицията на “откровенци” се пие кафе  заедно, на раздяла, след което всеко поема пътя към дома.  А ние с Радослав-Радо, потегляме към Гложенската обител. Едно очарователно място, което се помни цял живот. Високо в планината, като  “орлово гнездо”, този стар манастир е свързан, както  с историята  на България, така и с легенди от стари времена. Вместо да ви разказвам, ще приложа към това мое  писание, филмчето което заснех по време на нашата екскурзия.

                                Следващата среща беше в Китен. Собственика на заведението “Черната перла” беше “откровенец”. Заведението беше доста душно, но аз прекарах цялата вечер в разговор с една чаровна поетеса от Велико Търново, в двора на заведението.  На чист морски въздух. На следващия ден обядвахме в Созопол, в малък рибен ресторант и си правихме снимки с Анни. Разказах за тях по повод камилата в Агадир.

                                     Срещи имаше в Сливен, Габрово, Асеновград, Пловдив, За съжаление броя на хората които идват на тези наши традиционни срещи намалява. Тази година в Велико Търново, имаше около 30 човека, въпреки перфектната организация и щедростта на Дочето, поетеса от Горна Оряховица, лекар по професия, която представи новата си книга. Не бяха я уважили даже големия брой поетеси и поети нейни съграждани.

Много бързо, макар и “млад творец”, ръководното ядро на “ Отковения” Жоро, създателят, Мая-главната редакторка, Дорето-редактор, Катанеца- фотограф и хроникьор, Радо, активен деец и водач на колата ме приеха като равноправен член на “ръководния актив”, и чаровната Анни, моето приятелче, с което пием кафе на”стълбичките. След женитбата на Жоро и Радо, компанията се малко разклати, срещите ни не са толкова чести, но хубавите чувства и отношения никак не са пострадали.

                                В компанията ни има и една чаровна поетеса от град Котел. Светлана е преподавател по пиано в училището за фолклор. Жестока битка за нейното сърце се разгоря между Катанеца, нашият фотограф и “младият творец”. Но, колкото и да ми е тежко, трябва да си призная, че любимеца на всички жени, е победител в дуела. Естествено това е повод за много шеги и закачки между нас и никак не се отразява на нашите чудесни приятелски отношения. По скоро е възможност  за много шеги, смях  и хубаво настроение.

                                   При представянето на моите книги за “Стара София”, моите приятели “откровенци” винаги са на първия ред на залата.  Внимание, което оценявам високо и ги обичам искрено.  Преди Радо ни возеше на неговата кола и мястото до него беше винаги резервирано за един “млад творец”. Сега същото е в колата водена от Мая.

                                   Когато годишната среща беше в Сливен, същият ден, трябваше да бъда в Чирпан, където нашият, арменският самодеен театър,  щеше да представи моята пиеса “Зимен сън” в амфитеатъра на къщата-музей на П.К.Яворов. Откровенци  дойдоха в Чирпан и ме взеха за да отидем на срещата в Сливен. Такива искрени, верни приятели трудно се намират. Аз просто съм голям щастливец!

                                      Такава радост е за всички, да се срещаме поне веднъж в годината, приятели които се обичат, приятели от Варна, Панагюрище, София, Котел, Габрово, Горна Оряховица, Велико Търново, приятели от всички краища на страната, които ги обединява, не какво да е, а изкуството. Изкуството което възпитава хората, което им дава крила и ги прави безсмъртни. Между нас няма световно известни поетеси, нито писатели-лауреати на Нобелови награди( засега), няма Ван Гоговци и Моцартовци, но има Хора. Има Човеци, а според мен това е най-важното, това е което ни обединява и доставя голяма радост при всяка среща.