Скитникът арменец 36
Днес ще ви изненадам с нещо различно. Днес няма да пътувам само аз, а заедно ще направим едно необикновено пътешествие, пътешествие в света на музиката. Както има “магията на българските гласове”, така има и “вълшебството на арменската музика, на арменските песни и танци.
И това “вълшебство се казва “КОХАР”.
Град Никозия, Кипър. В малко уютно кафене влиза възрастен, слабичък, дребен мъж, с дълги снежно бяли коси и очи пълни с младежки жар. Както всеки ден, така и днес, той идва да изпие своето сутрешно кафе. Тъкмо кафето му е поднесено с чаша студена вода, двама мъже на около четиридесетте казват “добър ден г-н Абкарян, ще позволите ли да изпием по едно кафе с Вас”?
Какъв може да бъде отговора освен, “заповядайте седнете.”
Сядат, поръчват си две кафета “шербетлия” и по-едрият от двамата директно, без увертюри пита.
Барон Авакян, бихте ли се съгласили да ръководите симфоничен оркестър с около 120-150 музиканти?
Защо не, още утре започвам, отговаря сериозно,- Себух А ...