…Какво е реалност? Дали това е свързано с нашите усещания или е плод на нашия разум? Възможно ли е само чувствата да са истински, това което изпитваш към друг човек, към друго същество?!...

-          Стивън, какво е това? Какво четеш? – прозявайки се, попита Лариса. – Виж какво прекрасно, дъждливо, съботно утро е, обърни внимание първо на мен, а после си чети.

   Мъжа протегна листче към съпругата си, тя небрежно го хвана, но щом се вгледа, неволно си отвори устата и ококори очи.

-          Но… но това са 100 000 долара! Това е чек за 100 000 долара! От къде, кой, защо?

-          Преди двайсетина минути дойде куриер, остави плик с моето име, в който беше този чек, писмо и ключ с чип карта.

-          Чети на глас, искам и аз да чуя, кой ни е дал 100 000 долара и защо! Обаче започни от началото!

   Здравей Стивън, пише ти Гжегож Сташевски, ще започна с това, че съм поляк по произход, тридесет и осем годишен програмист със своя софтуерна компания. Сдобих се с богат живот, почти в нищо не си отказвах, можех да имам всичко което поискам, обаче не усещах удовлетворение! С всяка нова покупка, с всяко ново харчене на пари празнината в мен само се увеличаваше, нямаше с кой да споделя радостта си и успехите… бях самотен.

   Ще напиша нещо накратко за себе си. Пораснах тук в Плейнхилс, започнах да изучавам уеб програмни езици още в гимназията, със същото продължих да се занимавам и в университета. Записах допълнително немски език, заради момичето с което ходих по онова време. С нея се разделихме, раздялата тежко я преживях, но немския език ми остана, дори ми помогна, защото след университета се уредих на работа в новоотворена софтуерна компания, чийто собственик беше с немски произход. Там проработих няколко години, научих се на много неща, първото което разбрах беше, че в университета само си мислих, че имам знания. После започнах да си намирам допълнителна работа през интернет, чрез оутсурс сайтове. С първия ми успешен проект, спечелих много пари, с които основах своя фирма. Това не се хареса на предишния ми работодател, още повече когато няколко човека от стария ми екип дойдоха да работят за мен, но такъв е бизнеса, щом не предоставяш нужните условия за развитие хората създават свои. В началото се чувствах свободен, способен да направя всичко, но бързо осъзнах товара на отговорностите, какво означава служителите ти да разчитат на теб. Разбира се управленското кресло си има и плюсове, материалното ми благополучие се увеличи значително. Това доведе до по-охолен живот, изпълнение на много желания, но отдалечи бившите ми приятели. Те също са програмисти, като мен, но нямаха амбициите, които имах аз и завидеха на моя успех, това ни отчужди. Да са живи и здрави, донякъде дори се радвам, че няма такива лицемери покрай мен, от друга страна се почувствах самотен, дори понякога съм се хващал с мисълта, че да не бях печелил всичките тези пари щеше да ми е по-добре. Преживях го! Какво направих? Промених се! Оставих миналото си, представих си, че е бил друг живот и нямаше да се върна повече там, никога!

   В предишния ми живот нямаше много жени покрай мен, не ми се получаваше да завържа отношения. Опитвах се няколко пъти, но повече от няколко месеца не се задържаха моите връзки. Чудих се в какво е причината, аз давах всичко от себе си, но нещо все ми пречеше. Казваха ми: „Действай, недей да мислиш толкова!”, вероятно активността ми липсваше. Не знаех как да подходя, губих се във всевъзможните раздяли, виждах как ще свърши дадена връзка преди да дам шанс на жената да се опознаем. Не исках да им причинявам болка с раздялата, а не разбирах, че ги наранявам повече когато не ги допусках до себе си.

   Този нерешителен Гжегош го оставих зад себе си. Когато се появи моята фирма, разбрах, че парите променят живота и това как го гледаш. Престанах да се хващам за дребните неща, започнах да гледам широко на света около мен. Не се задълбочавах особено, гледах първо да угодя на себе си, станах по-голям егоист, най-интересното, че това привлече повече женско внимание към мен. Мога да кажа, че се преродих, първите няколко месеца сменях жените по една-две на седмица. Пуснах се по течението, задоволих всичките си неизживени фантазии, по няколко пъти. Станах много по решителен в действията си и желанията, можех да отида на клуб сам, а да се върна с две момичета.

   Когато можеш да си позволиш всичко, когато всяко твое желание бъде задоволено, остават само онези чувства, които изпитваш без да използваш пари. Покварата идва от очите, ние сме роби на собствените си желания, забравяме от какво имаме нужда и искаме да имаме това което ни грабва окото, без да се замислим дали ни трябва.

   Забравих, от какво се нуждая, бях оставил в забвение истинския себе си, правих всичко за тялото си, но се отдалечавах от самият мен. Разбрах за любовта, когато срещнах Нея, разбрах какво е да изпитваш това чувство, разбрах смисъла на живота…  Всъщност той няма значение пред любовта. 

   Мисля, че трябва да започна моя разказ с това когато спечелихме с моя екип няколко големи клиента, техните поръчки вляха значителни финансови средства в компанията и фирмата ми се издигна в топ три на Плейнхилс. Преломният момент, в моя живот започна, когато реших да купя един от най-хубавите апартаменти в града.

   Оставих квартирата в която живях дълго време и се преместих във възхитителна мансарда на два етажа, с три спални помещения, голяма кухня с трапезария, обширна всекидневна с камина и тераса с басейн. Имах фантазия, парите само я материализираха. Направих голямо парти по случая, многолюдно и шумно. Искаше ми се да отпразнувам своя триумф. Исках хората да видят колко съм успял.

  На партито, докато гостите се напиваха и се забавляваха, аз обикалях между тях, чувствайки се като победител, способен на всичко. Възхитително усещане, всичко каквото съм си представял, стана реално. След като изпих и аз няколко чаши бърбън, алкохола проговори в мен, започнаха да ме съблазняват мисли за гола жена в ръцете ми. Сред толкова много млади хубавици се чувствах като лъв сред газели, знаех че мога да имам всяка на това парти. Обикалях с арогантна усмивка, оглеждах се за някое симпатично момиче което да ми грабне окото, тогава видях нея, дори ще го напиша с големи букви, НЕЯ! Тя беше неописуема, с дълга, чуплива, тъмна коса, меки, но игриви кафяви очи, миловидно, нежно лице и закачлив нострил пиърсинг отляво, а черната рокля с която бе облечена, беше сякаш ефирна, изглеждаше елегантно и много сексапилно. Усетих нейния бърз поглед върху мен, който ме връхлетя като вихрушка, уж невинен, а в същото време помитащ. Гърба ми изтръпна, почувствах електрически вълнички да преминават през моя гръбнак. Помня, как ми се усмихна и за да прикрия своята хищническа радост на лицето отпих голяма глътка от чашата си. Погледнах отново в нейната посока, но нея вече я нямаше. Почувствах гореща празнина в гърдите си и тръгнах през хората да я търся, дълго време се оглеждах за нея, обаче явно вече беше напуснала, нямаше я. Остатъка от вечерта само обвинявах себе си, че не действах веднага, че й позволих да се изплъзне. Изплаших се, че предишното ми аз се връща, затова постарах се леглото ми да не остане празно. Обаче не можех да я избия от главата си.

   Следващия ден се събудих с мисли за мистериозното момиче, трябваше да се чувствам като победител, защото до мен имаше друго, а усещах поражение. За да променя това започнах да разпитвам хората за Нея, но никой не я познаваше, някои не се сещаха за кой говоря, други не бяха я виждали, а имаше хора които просто клатиха глава.

   Мина седмица, а аз не можех да намеря покой, не напускаше главата ми погледа й. Бях се вманиачил, че чак започнах да си представям живота си с Нея. Успях да измисля само едно решение - ново парти!

   Искрено се надявах, че Тя ще дойде, лично посрещах всеки новодошъл гост и гостенка, с всяко прозвъняване на звънеца копнеех да я видя на вратата, но шансът като че ли не беше на моя страна. По един момент се отказах, отидох да пия, предавайки се на своята безпомощност. Сред всички онези веселящи се хора аз се чувствах самотен и не на място, сякаш не бях в дома си. Някои се опитваха да подемат разговор с мен, но аз ги игнорирах. По-късно след като обърнах още няколко чаши с бърбън, късмета ми се усмихна, Тя стоеше в същите дрехи от минали път на стълбите за спалнята на втория етаж. Изтръпнах, изпитах същото чувство, както миналия път. Оставих чашата си без да я изпускам от очи, жадно попивах всяка част на тялото й, не можех да й се нагледам, Тя като че ли знаеше, че ме беше покорила. Хвърли ми една многозначителна усмивка и се изкачи по стълбите към спалнята. Последвах я.

    Намерих я на горната тераса, която се надвесваше над басейна, обляна в лунна светлина. Басейна долу не го бях напълнил, нарочно защото гостите ми оставиха лоши спомени от предишното парти, макар да съжалявах, тъй като щеше да е много романтично, нощните светлини много красиво се отразяваха във водата. Разговорихме се, спомням си, че единият от въпросите й бе дали харесвам творчеството на Оскар Уайлд. Аз й казах – да, макар да бях чел само един негов роман – „Портретът на Дориан Грей”. Продължихме разговора в същата посока.

    По един момент Тя се качи на перваза, погледна ме с блясък в очите, целуна ме по устните и ме помоли да й сипя от виното, което стоеше на масичката. Докато си мислих за това какво ще правим в моето легло съвсем след малко, след още една-две чаши вино, Тя ми се усмихна и се отпусна назад. Аз изпуснах чашата с вино, извиках от болка, правейки отчаян скок, за да й хвана ръката, но уви бях твърде далеч. Съкрушен и невярващ на случилото се затичах надолу с викове „Господи, помогнете, на помощ”. Учудването ми бе огромно, когато разбрах, че тялото й не беше долу и никой нищо не бе разбрал. Виждах само стреснати погледи сред гостите и чувах тяхното шепнене, колко беше противен този звук. Тогава махнах с ръце, усмихнах се, сякаш всичко беше наред. Опитах се!...

-          Свърши листа!  - с тези думи Стивън прекъсна словоизлиянието на Гжегож.

-          Не спирай, стана ми интересно да чуя цялата история. – каза Лариса, завивайки се обратно под одеялото. – Мистериозно момиче изчезващо в нощта, любов, толкова е романтично!

-          Искаш да го прочета цялото на глас?!

-          Шегуваш ли се, естествено!

-          А какво се случи с хубавото, дъждливо, съботно утро и да ти обърна внимание?! – той получи един укорителен поглед от жена си. – Добре, мисля, че тук продължава.

   ...На следващия ден не можех да мисля за работа, дори казах на служителите ми, че тази седмица ще пътувам извън града, за да не ме търсят. Така и направих, отидох в спа хотел в планините за една седмица, за да забравя и да релаксирам. Бях завладян, исках да разбера що за трик ми изигра Тя, сигурен бях, че бе някаква илюзия, само че не разбирах причината.

   В хотела се запознах със страхотно момиче, почивката ми се оказа доста ползотворна. Казваше се Елън, на външен вид беше пълна противоположност на Нея. Точно това ме привлече най-много, дългите й руси коси, решителни сини очи и спортната фигура. Срещнахме се в бара на хотела, почерпих я с няколко коктейла, пийнахме, поговорихме си за сериозните отношения, посмяхме се, след което преспахме заедно. Следващите няколко дни бяхме постоянно заедно, в сауната, около басейна, в спа центъра. Без проблем научих повече за нея, тя си разказа всичко, оказа се, че спечелила тази почивка от фирмата си, която разпространява хранителни добавки чрез маркетингова мрежа. Елън можеше да говори с часове, мисля, че не преувеличавам, все пак тя бе създала най-голямата мрежа в Плейнхилс, поради което я бяха наградили с едноседмична почивка в планинския хотел. Аз се чувствах добре с нея, накара ме да се съвзема, да върна вяра в себе си. Повярвах, че Ел е моят изход!

   Мина седмица от както бях спрял да мисля за мистериозната жена от моя апартамента. Отношенията ми с Елън от хотелски флирт, се издигнаха на едно стъпало, дори започнах да се привързвам към нея. Една вечер поканих Елън на гости на чаша вино, като бях закупил и малко деликатесен кашкавал. В лъчите на залязващото слънце, тя изглеждаше великолепно, а моето леко опиянено съзнание от виното рисуваше горещи картини за онази нощ. Всичко се развиваше по план, приглушена светлина, тиха музика, пукащи дърва в камината, бях измислил всичко. Тя изглеждаше доволна, в очите й играеха искри на желание, ситуацията се развиваше прекрасно.

   Не можах да предвидя последвалото, нямаше как, извън разбиранията ми е. По един момент отидох до тоалетната, не се задържах дълго, на връщане чух, че Ел говори с някой. Първоначално помислих, че си говори по телефона, но представи си моето изумление, когато влезнах в хола и видях мистериозното момиче седящо на дивана до Елън. Аз бях шокиран, ТЯ забеляза това, мисля, че това й хареса, защото ми отвърна с игрива усмивка.

-      Не е ли секси нашия шеф-програмист, късичка черна коса, стройно набито тяло и със жадни за страст кафяви очи. – играеше си с Елън. – Да продължим играта горе в спалнята, след като си имаме вече и мъж! – вметна Тя, след което се качи нагоре.

-      Ел, искам да те питам, тя каза ли ти своето име?

-      Не знаеш името на жената която току що слезна от твоята спалня, докато аз те чакам в хола?! Шегуваш ли се с мен?! Виждам какво си намислил, сега разбрах какво съм за теб, поредната играчка! Аз няма да участвам в това! А аз си мислих, че ти… Каква съм глупачка! – с тези думи тя си тръгна и тръшна входната врата.

    Бесен, набегом изкачих стълбите и нахлух в спалнята.

-      Какви са тези игрички, които си играеш с мен, а?! – извиках, но за мое удивление в стаята нямаше никой. ТЯ отново беше изчезнала. Побеснях!

   На следващия ден се опитах да се свържа с Елън, но безрезултатно. Тя ме беше отрязала напълно и категорично ми даде да разбера, че не иска да ме вижда повече. Същата нощ се въртях в леглото без да ме лови съня, когато чух Нейния глас отдолу.

-      Хей, ела при мен! Аз съм тук долу и тялото ми тръпне за твоя допир!

     Изкочих от стаята.

-      Какво!? Пак ти!? Как проникваш в моя апартамент? Защо го правиш?

-      Ау, в тези боксери си толкова привлекателен! Твоя гняв ме възбужда, ела да ме накажеш!

-      Престани! Заради теб се разделих с Елън!

-      Аз просто исках да си направим тройка, какво толкова!?

-      Ти си болна, трябва ти помощ!

-      Да така е, но само ти можеш да ми помогнеш, само ти! – тя спусна горната част на черната си рокля и откопча сутиена. – Охо, виждам, че имаш вече и възможността да ми помогнеш! – след което се засмя.

-      Ти си пияна, нали?!

-      Може и да съм пийнала малко вино, ама защото не ми обръщаш внимание!

-      Стига вече! Искам да напуснеш апартамента ми. Навличаш ми само неприятности. Ще ти извикам такси.

-      Играеш на недостъпен, добре, това ми харесва, дори ме възбужда! – тя се притисна към мен и ме облиза по ухото, усещах аромата й, тялото й, черната й рокля смъкната до кръста, сутиена й бе захвърлен на дивана, Тя разпалваше мъжкото в мен като никоя друга. – Хаха, приятелчето ти определено не иска да си тръгвам!

    Почувствах се уязвим, вместо да направя това което би направил всеки нормален мъж, аз я отблъснах. Нямаше да ме контролира толкова лесно. Обадих се по телефона и извиках такси. Тя обаче не се разстрои ни най-малко, смееше се, навлече си роклята, прикривайки прелестите си и се запъти към вратата.

-      Когато ти потрябвам, аз ще те намеря, сладък!

    Затворих вратата след нея. Обърнах гръб и се свлякох на земята. Съзнанието ми се опитваше да рационализира случилото се, но в главата ми ехтеше празнота. Не знам колко минути седях така, сигурно поне двадесет, защото ми звънна телефона и от другата страна ме питаха още колко да чака таксито, аз се извиних и го освободих, явно Тя не искаше да го използва.

    Не успях да заспя, остатъка от нощта изкарах ослушвайки се за всякакъв шум. Утрото дойде много бавно, а аз го чаках, чаках го с нетърпение. Помислих да отида в офиса си, дори се облякох, но не можах, не бях на себе си, не исках да ме виждат така на работа. По един момент осъзнах, че имам нужда от помощ, обаче към кой да се обърна, какво щях да кажа!? Тогава потърсих твоята помощ, Стивън. Търсих някой който да открие тази мистериозна жена и в същото време да повярва на разказа ми. В един форум намерих линк към твоя сайт, „Аз ще ви повярвам, аз ще ви разбера, аз ще ви помогна!” това пише там и реших да се обадя.

   Трябваше да разбера коя е и как се промъква в моя дом. Поканих те, Стивън, да дойдеш в апартамента ми, не ми се излизаше навън в онзи момент. Не знаех какво да очаквам от теб, представих си, че ще си любител. Признавам го сега, за да съм откровен. Когато се появи на вратата ми, аз бях изненадан от присъствието ти. Беше облечен в тъмно, елегантно сако, с тънка черна вратовръзка висяща над разкопчана отгоре светла риза и тъмен панталон в унисон със сакото.

-      Добър ден! Стивън Макнайт, частен детектив. Вие сте Гжегош, нали така? Може ли да вляза?!

    Кимнах с глава, отворих по-широко вратата и направих жест с ръка. Ти престъпи в апартамента, хвърли бърз поглед на помещението, след което извади кръгъл часовник от джоба на сакото, повъртя го в ръката си и го върна обратно.

-      По телефона когато се чухме, ме заинтригува вашият случай, трябва да го призная. Разкажете ми подробно за вашето преживяване с тази мистериозна жена. Но преди това, имате ли ром, няма да откажа 50 грама?

    След като разказах моята история, първото което ме посъветва бе да сложа скрити камери из апартамента, гениално просто, не знам защо не бях се сетил сам.

-      Виж, Гжегош, ще премина на ти, ако не възразяваш, имам определени подозрения относно това, което се случва, но ще ми трябва информация за бившия собственик, като за начало.

-      Да разбира се! Утре ще потърся и ще се свържа с теб! Нещо друго?

-      Всъщност, обръщал ли си внимание по кое време се появява твоята приятелка?

-      Обикновено е вечер, сутринта или през деня не ме е тормозила. – след думите ми, ти прекара пръст по брадичката си, миг по-късно се изправи и тръгна към вратата. – Стивън, бих искал да уточним и хонорара?

-      Аха бизнесмен, добре! Работя на дневен хонорар от двеста долара, плюс разходи по случая, утре като получа информация за бившия собственик на апартамента, ще смятаме, че е започнала работата ми. Ще ги уточним тогава подробностите, а да, първите три дни се плащат предварително.

-      Ясно, разбрах, довиждане!

    След като си тръгна аз застинах на дивана, гледайки празно напред, сякаш чаках нещо да се случи. По един момент се появи желание в мен, прииска ми се да усетя вкуса на ром, не знам защо, сигурно заради теб. Желанието ме задвижи, а глътката алкохол, сякаш вля живец в съзнанието ми. Започнах да мисля активно, след което разпределих задачите стоящи пред мен. Започнах да живея новия ден!

    Първото което трябваше да направа бе да си взема лаптопа от офиса, хич не ми се ходеше на работа, но нямаше начин. Във фирмата ми по онова време назряваха проблеми, осъзнавах го, обаче мислите ми бяха другаде. Както и предполагах щом се появих в офиса веднага ме нападнаха няколко от продуктовите мениджъри, един ми разказваше за проблеми с последния продукт който разработвахме, друг се опитваше да ми опише картината на недоволството на програмистите в компанията и така нататък. Наложи се да ги изслушам, обаче само се преструвах, че ме интересува, щом приключиха ги излъгах, че имам среща с нов клиент и изчезнах преди да ми зададат въпроса „Кой?”. А трябва ли въобще да им се отчитам, нали аз съм шефа, нали им плащам, за да работят, нека работят!

    По-късно, след обяд, успях да намеря фирмичка, която се съгласи да постави камери в апартамента ми за приемлива цена и в кратки срокове, още на следващия ден. Оставаше да открия документите с информация за бившия собственик на моето жилище. Рових през остатъка от деня, но без успех, по един момент се изнервих, след това се изпуснах, което се обърна в два счупени стола и потрошена библиотека. Добре, че бях запомнил къде оставих отворената сутринта бутилка ром. Половин час по-късно, емоциите ми бяха утихнали или по-точно се смениха на 180 градуса. В мен нахлу безпричинен смях, основно по повод моя живот, в какво се превърна, а какъв бях! А щом се сетих за Нея, изпих бутилката докрай, на една глътка, след което метнах празното шише настрани, то очаквано, се строши на малки парченца, но не ми пукаше.

-      Ай-ай-ай! Някой може да се пореже така!

-      Не ми дреме! – отвърнах инстинктивно, но след това се усетих, че има някой зад мен. – Отново ти! – засмях се. – Как? Но най-вече защо?! Какво искаш от мен? Не разбираш ли, че ми чупиш живота... Кучка! – в мен всичко кипеше!

-      Да, продължавай, използвай мръсни думи, това ме възбужда! Ела вземи ме, мръсно псе!

-      Какво не ти е наред?! Или аз не съм наред, че те слушам?! – от ярост и безсилие се ударих по главата със счупен крак от стола лежащ до мен.

-      Дивак! – Тя дойде до мен, седна отгоре ми и ми попречи да се ударя отново. – Използвай тази енергия за мен! Изкарай злобата си върху мен!

-      Аз просто търсих името на бившия собственик. Напих се. Олекна ми, а след това ти…

-      Ха, това ли те интересува, аз го знам! Да ти кажа ли?!

-      Какво? Чакай малко знаеш, кой е?! Кой е? – хванах я за шията с едната си ръка. – Кажи ми!

-      Хахаха, Макс! Макс Ко… А не, трябва да се постараеш повече!

-      Кучка! Казвай! – падна ми пердето и с другата ръка й скъсах черната рокля, торса й се оголи, а очите й светнаха.

-      Макс Копеш му е името! – след което тя се освободи от хватката ми и скъса моята риза.

    Избухна бомба в мен, Тя отключи в съществото ми нещо ново, емоция която не бях изпитвал до тогава. Целия сгъстък енергия, стрес, лудост, що се бяха събрали в мен през последното време се освободиха, всичко това се изля върху Нея, а Тя се наслаждаваше на това. Изпитваше истинско удоволствие от грубото ми поведение. Имах я, така както никоя друга! Дали не Тя ме имаше и пленяваше?

    На сутринта се събудих сам, на пода, гол, със скъсани дрехи до мен, сред счупени мебели, а звънеца на входната врата звънеше и звънеше. Бяха дошли техниците да сложат камерите, които поръчах вчера. Набързо навлякох нещо и отворих, погрома обясних с една дума „инцидент”, те не питаха повече. Фирмата си свърши поетите задължения перфектно, инсталираха най-доброто видеонаблюдение, което съществуваше до онзи момент на пазара, на приемлива цена.

    Освен отдалечен достъп, получих и мобилно приложение, което позволяваше да виждам какво се случва в момента в моя дом, да звъни ако има движение. Следващия ден нарочно останах по-дълго на работа, първо, че трябваше да въведа малко ред сред служителите си, които се чувстваха неудовлетворени, абсолютно без причина, второ исках да видя как Тя се промъква в апартамента и да разбера какво прави, когато ме няма. За съжаление ефективността на видеонаблюдението не бе такава каквато ми се искаше. Камерите нищо не показаха, нямаше никакъв резултат. Това което се виждаше бе само пустият ми апартамент. Сигурно с часове съм наблюдавал монитора в офиса си, за да я хвана, но Нея я нямаше.

    А по обяд трима от моите ключови програмисти влязоха в офиса ми със сериозни, решителни погледи, за да оставят три листа – заявления за напускане.

-      Решили сте го?!

-      Да! – каза този отпред.

-      Ясно! А вие двамата отзад? Впрочем няма да ви спирам, направете го щом смятате това за разумен ход. Искам да знам, обаче, с колко повече ви купиха?

-      Това не е важното, важното е, че там ни предлагат по-голяма свобода за изява. – отговори този отпред. – И да плащат по-добре от теб!

-      С три хиляди повече! – не се сдържа единият отзад.

-      Ясно! Ясно! А сега напуснете, че ме разсейвате! – след което обърнах погледа си към монитора, за да гледам празния си апартамент.

    Същата вечер изчаках всички да напуснат, за да си тръгна последен. Тормозеше ме, продажността на хората. Трябва да призная, че техния ход със заявленията ме удари в кофти момент, но не исках да го показвам пред никой от моите служители. Сещах се за едно решение – алкохол в някой бар.

    Докато седях пиейки поредната чаша, се сетих за моя детектив, Стивън, хем имах нужда да поговоря с някой, хем да дам старт на разследването. Поради тази причина ти се обадих късно онази вечер.

-      Да?!

-      Ало, Стивън! Гжегош се обажда, аз…

-      Открил си името на бившия собственик?

-      Всъщност да, знам го! Ела да се срещнем в бар Мемори. Знаеш го къде е, нали? Аз съм вече тук, ще те изчакам!

   Не помня колко бързо дойде, но не се забави, помня, че изглеждаше по същия начин, както когато те видях последно. С жест поръча на бармана от същото, което пиех и аз.

-      Да и аз ще пийна един ром. – след което втренчи погледа си в мен.

-      Как разбра, че пия ром?

-      Да не се отвличаме, кажи ми готов ли си да започнем разследването? Знаеш името на бившия собственик, това е вече е начало! Остава да оправим парите. Както бях казал и първия път, работя на дневен хонорар, плюс разходи, плюс аванс за първите три дни. Двеста долара на ден ще ти струват моите услуги.

-      Да, добре, наемам те! Предишния собственик се казва Макс Копеш! Относно парите още сега ще ти дам аванса. – извадих портфейла си, но там имаше само петстотин. – Нека го направим утре, обади се!

-      Добре! В такъв случай ще тръгвам, ще се чуем утре!

-      Чакай, чакай! Нека поне те почерпя още един ром! Разбери, искам да я намериш, Тя ми счупи живота, хем не мога да я понасям, хем не мога без нея! Говоря глупости нали?

-      Да! Обаче те разбирам, твоето положение го знам какво е, обаче нейното ме озадачава.

-      Нека ти разкажа за нея всичко което знам!

    След което ти разказах всичко, може дори и повече, не помня, след всичкия ром който изпихме, не ме удивлява. Представи си, до сега не се сещам как се прибрах! Дали ти ми помогна, мога само да гадая, ако е така, ти благодаря и за това!

    Със сигурност помня, обаче, че Тя се появи в моя дом същата вечер. Освен, че правихме откачен... полов акт, дори общувахме, не помня какво си говорихме, но това няма значение. Знам само, че щом я почувствах в ръцете си, сякаш целия свят си дойде на мястото, всичко ми се изясни, Тя бе най-важното за мен!

    На следващия ден, когато вече бях по-трезв, се сетих за видеото от инсталираните камери. Представи си моето удивление, когато Нейният образ го нямаше на екраните! Първоначално си помислих, че е била плод на пиянството ми, но след това премотах напред, защото, се сетих че аз с Нея правихме...  дори когато бях с Нея интимно на мониторите се виждах само аз, трябва да призная, че бе много странна гледка. Не можах да разбера това! Истина ли беше или аз бях пиян до такава степен?!

    По-късно през деня започна да вали, дъжда който продължава и до днес. Покри целия град със сивите си коси. Вечерта когато се стъмни, улиците на Плейнхилс, изглеждаха самотни, със светещи фенери единаци, а дъждовната пелина разваляше настроението, което и без това не беше фантастично, не ми се излизаше никъде, а мокрото време съвсем убиваше това желание. Просто стоях и гледах през прозореца при загасени лампи. Имах всичко, а се чувствах лишен от всичко!

    Аз бях изгубен самотник взиращ се в бягащата в локвите от дъжда светлина на фенерите. Дори бях приел, че го заслужавах по някакъв начин, че моят живот е орисан да бъде такъв. Тогава се появи Тя, изплува от тъмнината зад мен. Нейните топли ръце ме обгърнаха сякаш бяха моята награда. Нейните устни шепнещи слова, които можеха да се използват само за двама, а очите й ме зовяха отвъд този свят. На лицето ми изплува усмивка, аз разбрах какво ми трябва и какво не ми трябва!

    Спря да ми пука за външния свят, защото Тя идваше всяка вечер при мен! Следващите няколко дни бяхме заедно, Тя се появяваше след като залязваше слънцето за около два часа, за да правим... да бъдем заедно, след което изчезваше, скачайки през терасата в ноща, но аз знаех всеки път, че Тя ще се върне. Като че ли всичките ми проблеми останаха отвън. Не ми пукаше за реномето ми, за мен, за фирмата, за клиентите, разбираш ли, за нищо! Забравих за всичко, дори за наетия от мен детектив, да за теб, Стивън Макнайт. Обаче ти не забрави за мен!

    Аз седях подготвен, в очакване на моето момиче, когато звънна звънеца оповестяващ твоето идване, Стивън, добрият детектив. Едвам прекрачи прага, докато те гледах недоумяващо, се появи Тя, в черната си рокля, на вратата на спалнята.

-      Кой е той? Изглежда симпатичен!

    Спусна се при теб, свали нежно сакото от раменете ти, след което го захвърли на дивана. Промуши ръката си между копчетата на ризата и ловко разкопча няколко.

-      Скъпи, ще стоиш там и ще гледаш, или ще се присъединиш към нас, за да направим тройка? – Тя погледна към мен жадна за моя отговор. Аз се стъписах в началото, но после започнах да усещам ревност, като обезумял, а ти стоеше непоколебим, сякаш така трябва. След което извади кръглия ръчен часовник, размота го в ръката си, след което го погледна и кимна разбиращо. Тя се обърна отново към теб. – Няма проблем, щом искаш да гледаш, аз знам какво да ти покажа! Секси, остави това часовниче, няма да ти трябва или искаш да го ползваме?! – Нейната ръка се стрелна към ципа на панталона ти.

   Не издържах, скочих към теб и те ударих.

-      Мръсник, заиграваш се с чужди жени! – отблъснах я встрани, а теб се опитах да поваля на пода, но се бях надценил. Без да се затрудниш особено ми извъртя ръката зад гърба, а със свободната си ръка си взе сакото, след което ме изкара извън апартамента.

-      Какво правиш? Какви ги вършиш?!

-      Опитвам се да ти спася кожата, по пътя ще ти обясня!

-      Хей, момчета, къде отивате?!! Не ме оставяйте сама! – викаше след нас Тя, но безполезно, ти ме буташе напред към изхода.

    Помня  онази нощ много добре. Замъкна ме в онзи стриптийз бар, не мога да се сетя за името му, запомних само, че надписа светеше в червено и зелено. Но тогава това ме вълнуваше най-малко след всичко което ми беше разказал за Нея, за Татяна! Каза да се пазя от Нея и колко била опасна за мен! Спомена, че безпристрастния случай се намесил, че съм бил жертва на случайността, че чувствата ми са били просто плод на поредица на събития нищо повече!

    Атмосферата в заведението бе приятна, като за стриптийз клуб. Не знам защо го избра, или може би се досещам, за да видя какво са жените, че всички са като онези на пилона, всяка иска да бъде в светлината на прожектора и е готова на грозни постъпки, за да я има, или просто си любител на полуголи въртящи се жени.

    Моята Татяна, беше друга! Тя не беше от този свят, нямаше как да спазва правилата на нашия живот. Твоите думи внесоха смисъл в случващото се. Подозирах, че с Нея нещо не беше наред, виждах го, усещах го, но не исках да вярвам. Татяна да се окаже заключен дух в моя апартамент! Това ме шокира, признавам си, хем истина, хем толкова нереално! Тогава каза, че часовника доказа напълно подозренията ти, беше спрял покрай нея и само секундната стрелка се поклащаше напред-назад. Това било причината да се пазя от Нея, че Тя щяла да ме погуби, тъй като живота за Нея нямал значение. Благодаря ти, че се опита да бъдеш загрижен за мен, само че ти така и не разбра, че я обичах и не ме интересуваше дали е било просто стечение на обстоятелствата!

    След няколко питиета станах по-възприемчив към информацията ти. Помолих те да ми кажеш всичко, което знаеше за Татяна. Без емоция ми разказа за участта й, за това как собственика преди Макс Копеш, се беше сгодил за Татяна. Скоро трябваше да минат пред олтара, но след ергенското парти всичко се преобърна. Той се върнал пиян, искал сигурно да си задоволи гнусните фантазии, сложил си маска, влязъл със взлом в апартамента, след което изнасилил годеницата си. Моята Татяна! След като Тя разбрала, че това го извършил нейния годеник, избраника й за спътник в живота, не издържала и скочила пред очите му през терасата. Нейният живот свършил в празния басейн долу... 

    Тя всяка нощ се качва на перваза и с усмивка на лицето си скача назад, след което Нейното тяло се разтваря във нощта, пред очите ми. Само за да се върне на следващият ден за своите няколко часа в този свят.

     Не мога да го понасям вече, искам само да е до мен. Това, че Тя всеки път се изплъзва то ръцете ми ме побърква. Знаейки какво ни дели, неминуемо се прокраднаха мислите за края! Края на това изтезание! Начало на рая, на истинската любов, неопетнена от материята. Неизбежно дойде и денят, в който се преобърнах, прескочих своите мисли, прекрачих в съзнанието си чертата на живота. Обичам я, моята Татяна, и съм готов да се отърва от реалността без Нея!

     Какво е реалност? Дали това е свързано с нашите усещания или е плод на нашия разум? Възможно ли е само чувствата да са истински, това което изпитваш към друг човек, към друго същество?!

   Не вярвам, че е възможно да обикнеш човешко същество толкова, че да искаш да се откажеш от своя живот, обаче Татяна не е човек, вече. На ръба съм, на ръба на вечното щастие, знам, че в този живот няма да намеря подобна любов, защото тя ме чака отвъд него. Няма страх в мене, осъзнавам какво правя, аз просто се разделям със своето тяло, тази земна обвивка, която винаги ни дърпа надолу, време е да направя своя скок в нощта…

Тя идва…

    Вярвам на вас детектив, че вие ще можете да ни осигурите спокойно съществуване поне за следващите няколко години, а след това, вече не вярвам да има значение и за нас. Поради тази причина прехвърлих на Вас моя апартамент, като дарение. Също така приемете и моите извинения за държането ми, че се отнесох несправедливо с Вас, не платих хонорара навреме. Надявам се чека който съм приложил да покрие вашите разходи, които сте имали и които ще имате.

Благодаря Ви! Сбогом!

-      Стивън, искам да отидем там!

-      В апартамента?

-      Да! Но в специалният час. Искам да ги видя.

-      Но защо?

-      За да се присъединим към тях, за една разкрепостена сексуална оргия с призраци!

-      М-Моля?

-      Хахах, не разбира се, интересно ми е да видя дух.

-      Ех, аз вече си бях представил усещането… - Лариса, шляпна по рамото мъжа си. – Шегувам се!

   По-късно вечерта двамата влезнаха в огромния апартамент. Тъмнината и сухият, задушен въздух ги обгърна. Стивън потърси ключа на осветлението, миг по-късно светлината разкри просторното помещение на хола. Докато се оглеждаха чуха звуци от горе, идваха от спалнята. Лариса изтръпна, очакваше да се сблъска със свръхестественото, но към подобно изживяване невъзможно бе да се подготвиш. Стивън от друга страна, механично, с плавно движение на главата извърна погледа си в посоката на звука. Лариса се впечатли от спокойствието на съпруга си, той й вдъхваше сигурност, затова, за всеки случай, тя реши да се държи по-близо до него. Качиха се горе, застанаха пред врата и се зачудиха дали да почукат или просто да влязат. Мина определено време в неловко чудене, след което звуците утихнаха, все едно беше покана, за да влязат. Вътре на леглото ги гледаха голи Гжегош и Татяна, усмихнати, спокойни.

   Двамата се отправиха към терасата, за да завършат земните си няколко часа. Скокът в нощта бе направен от тях едновременно, докато се гледаха в очите, след което те се разтвориха, изчезнаха. Лариса дотича до перваза, погледна надолу и се хвана за устата, след което се обърна към Стивън с уплашени очи. Тялото на Гжегош още плуваше в дъждовната вода в басейна.

-      Ще извикам полицията! Сигурно ще се забавя, тази вечер, за да дам показания. Не е нужно да си тук, прибери се, ще се върна възможно най-скоро. – Тя се притисна към него, след което детектива прегърна жена си. – Ти го видя, той не е точно мъртъв, само физически, изглеждаше щастлив дори, нали?! Прибери се. Скоро ще съм при теб!