Аз се нося. Не, по-скоро аз се плъзгам, профучавам, прелетявам покрай останалите автомобили. Те се сливат в една неясна, размазана картина. Преливащи цветове - бяло, синьо, червено, черно, зелено - дъга. Петстотинте коня под капака изпъват жили, мотора реве, цилиндрите се задъхват. Аз летя, аз съм Бог, аз съм недостижим. Ляв мигач, изнасяне в лявото платно, газ. Аз съм недосегаем, аз съм неуловим, аз съм химера. Рязко спирачки, пред мене някой се тътри. Повишен адреналин, нерви, клаксон, премигване с фаровете. Таралясника отпред бавно се прибира в дясното платно. Кретен. Подавам рязко газ, ускорението ме залепя за седалката, гумите свистят. Изчезвам от погледа на нещастника по-бързо от привидение. Стрелката на километража доближава червената зона. Аз съм дявола, дайте път.
Край на магистралата, пътя е двупосочен, дефиле. Колона се тътри пред мене, а конете на автомобила са нетърпеливи, рият, ноздрите им пръхтят, искат да препускат. Аз съм вятър, аз съм мълния. Понасям се напред, изпрев ...