Скорост

     Аз се нося. Не, по-скоро аз се плъзгам, профучавам, прелетявам покрай  останалите автомобили. Те се сливат в една неясна, размазана картина. Преливащи цветове - бяло, синьо, червено, черно, зелено - дъга. Петстотинте коня под капака изпъват жили, мотора реве, цилиндрите се задъхват. Аз летя, аз съм Бог, аз съм недостижим. Ляв мигач, изнасяне в лявото платно, газ. Аз съм недосегаем, аз съм неуловим, аз съм химера. Рязко спирачки, пред мене някой се тътри. Повишен адреналин, нерви, клаксон, премигване с фаровете. Таралясника отпред бавно се прибира в дясното платно. Кретен. Подавам рязко газ, ускорението ме залепя за седалката, гумите свистят. Изчезвам от погледа на нещастника по-бързо от привидение. Стрелката на километража доближава червената зона. Аз съм дявола, дайте път.

     Край на магистралата, пътя е двупосочен, дефиле. Колона се тътри пред мене, а конете на автомобила са нетърпеливи, рият, ноздрите им пръхтят, искат да препускат. Аз съм вятър, аз съм мълния. Понасям се напред, изпреварвам, надминавам, изоставям. Отсреща се задава кола. Прибирам се бързо. Засякох една лелка. Тя ми крещи нещо, маха с ръка. Крава. Пътят е чист. Изнасям се отново, но преди да потегля развявам среден пръст на старата чанта. Отговора не видях, толкова съм бърз. Аз съм светлина.

    Населено място, завой. Аз изпреварвам. Руска рулетка, но аз съм господар, аз съм съдба, аз съм недосегаем. Ограничения и забрани за мен не важат. Те са за онези, другите, келешите, онези с таратайките, загубеняците, шубетата. Аз съм извън рамките, извън нормите, аз съм единствен и неповторим, аз съм…

    Клаксон, спирачки, паника. Срещу мен приближава камион. Колата поднася, не ме слуша. Закачих я, ожулих я и мамка му, той приближава, не аз се нося към него стремглаво. Къде е горе, долу, ляво и дясно? Безкрайна въртележка, ламарините стържат, мирише на бензин. Тишина.

…………………………………………………………………………………….......................................................................

     Светва зелено, потеглям. Бордюрът е висок. Моля за помощ. Около мен има само деца. Един от онези загубеняците, слиза от своя таралясник и избутва количката ми през пътното платно. Аз съм инвалид.