Скруб и Фико

В царството на ,,Шубраците'' живял един магьосник. Дарбата му била различна. Владеел с магическата си пръчка танца на хвърчащото сърце. Магия, която само той можел да контролира. Не щеш ли пакостливият му брат, кралят на ,,Морските водорасли'', скрил вълшебната му пръчка, точно когато едно дете имало нужда от своите летящи мечти.

Скруб (така се казвал магьосникът) искал да помогне, но без вълшебната си пръчка всичко се обърквало. Еликсирите му, като прогонени, се изпарявали във въздуха, сълзите  предизвиквали радост, а  тъгата, която го притискала, носела опияняващ сън. Така в цялото му царство настъпил безпорядък. Отчаян, Скруб се приготвил за път към пакостливия си брат Фико с надежда, че ще открие вълшебната  пръчка, която ще върне реда в царството му и радостта в детските очи. Тъй като детето било сираче и си нямало закрила, вълшебникът го взел със себе си. Преминали през диви гори, бурни реки, дълбоки езера и накрая достигнали до морския свят. Там, където било царството на пакостливия му брат Фико. На входа приказните горгони ги посрещнали с лъчезарна усмивка и песни, които дарявали отмора.

Крал Фико, развеселен от шегата, която стъкмил за брат си, ги очаквал с нетърпение. Векове преминали от последната им среща, а той много тъгувал за отлетялото им детство. 

Поканил новодошлите му гости в кристалната зала, която светела като слънчев лъч и носела удоволствие от топлина и уют. Очаквал гнева на обичания си брат да се стовари върху него и за да омекоти магьосническото сърце, поставил вълшебната му пръчка в центъра на залата. Тя щяла да бъде първото нещо, което Скруб ще види.

 Златни рибки пазели този толкова скъпоценен уред , който дарявал на всички деца  невинния полет на мечтите им.  Когато Скруб  видял вълшебната си пръчка, се натъжил от себе си. За отлетялото време, което никога не се връщало и пропуснатите години надалеч от любимия и единствен брат.  За нещастие тъгата му опиянила царството на ,,Морските водорасли’’ и всички изпаднали в дълбок сън. Объркан от странното си състояние, Скруб взел вълшебната си пръчка и се опитал да развали магията. Но нещо се променило. Вълшебната пръчка нямала силата да развали магията и всички спели в дълбок сън. Единствено клетото сираче, което стояло плътно до него, останало недокоснато от магията. Изведнъж то се превърнало  в каменно сърце. Времето, в което  се нуждаело от помощ, изтекло.  Скруб взел в ръцете си каменното сърце, като усещал как то пулсирало. Сълзите на Скруб се стичали върху камъка. Безизходицата, в която изпаднал, го хвърляла  в отчаяние. Всичко изглеждало непоправимо. Пулсиращото сърце в ръцете му  разтворило крила и застанало на върха на вълшебната му пръчка. Разпръснала се светлина, която докосвала  всичко. Всеки допир бил събуждане и всяка мисъл - полет.  Вълшебната пръчка се съживила и детето възвърнало предишния си вид с една малка подробност. На малкото си гръбче  имало две от бели по-бели крила.  Детето в действителност бил посланик, който носил единствената задача със себе си да събере разделените братя, напомняйки им за времето, в което са били деца.  Радост изпълнила кристалната зала. Морски танци се развихрили и прекрасните горгони пеели  възхвални песни.

Фико  и Скруб, щастливи от развитията на нещата, решили да отпразнуват, както подобава. Дали обещание един на друг, че никога няма да остават дълго време разделени и че често ще си правят посещения.  Скруб останал без вълшебна пръчка, но това изобщо не било пречка, защото силата не се криела във нея, а в сърцето му. Той използвал новата си сила да помага, а брат му Фико дарявал смеха и разнообразието.

Така двамата и до днес участват в живота. Скруб ще го откриете в летящите мечти, а Фико - в усмивката на дете...

(с обич за малкото ми съкровище)