Когато бях малка си имах една единствена приятелка. Името ú беше Джун. И тя като мен живееше във фермата, далеч от най-близкия град. Бяхме съседски деца и мързеливо прекарвахме времето си на житните поляни, докато се къпехме в реката и брахме круши. Баща ми беше бивш военен, а майка ми сладкарка. И двамата не се обичаха. Не обичаха и мен, и по-малката ми сестра Джилиан. Всеки ден, след като си лягах чувах крясъците им, а на сутринта всичко беше разхвърляно. Мама често беше в синки и аз последвах нейната съдба. Единствената ми утеха беше Джун. Тя сякаш се оставяше на течението и аз я следвах без да се страхувам. Понякога се карахме, но все се обичахме истински. Татко не харесваше Джун и семейството ú. Когато разбра, че майката на Джун е приятелка на брат му, татко ми забрани да се виждам с нея. Частица по частица аз се отделях от Джун и истински страдах без нейното присъствие. Минаха се 6 месеца без да се виждаме заедно. Само си помахвахме, без да ни видят. Вече бях на 16 и това не ме с ...