18.
Платформата се носеше напред леко, почти неусетно върху меките си гуми.
Седяхме отгоре й – нащрек, с ясно показано оръжие, насочено във всички посоки. Аз управлявах коня, Димчо и Росен гледаха назад и встрани, Мелиса и Анка стискаха по един пистолет и оглеждаха горните етажи.
Край нас полуподтичваха чичо Васил, чичо Петко, чичо Косьо и класният... Те също държаха автоматите си нащрек...
Пресякохме парка, минахме по земления път край лозята. Настъпваше пролетта, земята беше кална, но колелетата не потъваха, въздухът вече просветляваше...
По оцелелите дървета се показваха първите пъпки, на много места край пътя, че и посред него, видяхме кокичета, а близо до лозята момичетата се развикаха – имало минзухари. Класният пресечи всички молби за спиране с обещанието на връщане да спрем и си накъсаме малко...
Лозята бяха почернели, никой не беше заравял стволовете за зимата, на места даже се виждаха изсъхнали чепки грозде... Видяхме как на прозореца на една от къщичките се мярна човешка фиг ...