perperikon (Пер Перикон)
140 664
28.05.2019 г., 11:06 ч.

Сладкишът (250 думи) 

  Проза » Разкази
1285 6 6
1 мин за четене

   Чакаше уморено автобуса на спирката. Погледът ѝ неволно се плъзна по разказа, отпечатан в рекламната витрина. Зачете се. Някаква любовна история. Двойка състуденти, таванска квартира, любовен сладкиш. Напомняше ѝ за нейната младост. Когато стигна до момента, в който героинята казваше на приятеля си „...Ние сме като този унгарски салам - аз съм маслото, обвиващо с ласки теб, ти си твърдите парченца бисквити в мен, а захарта и какаото са нашата сладка и нашата горчива любов! Докато тях ги има, нищо не може да ни раздели!", жената изведнъж усети, че краката ѝ се подкосяват. Това бяха нейните думи! Изричаше ги всеки път, щом правеше от любовния сладкиш на Борис на онзи таван... Кога беше това?! Преди тридесет години? В някакъв друг живот? Потърси отдолу името на автора. Борис Белемезов! Нейният Борис! Не знаеше, че е станал писател. Бяха се разделили още щом завършиха. Уж за малко. Всеки в своя град по разпределение. После...

   Стоеше пред разказа, а спомените я заливаха един след друг. Автобусите идваха и си заминаваха. От време на време телефонът иззвъняваше, но жената не чуваше и не виждаше нищо. Значи той не я бе забравил? След толкова години!

   - Мамо, какво правиш тук?! Звъня ти от часове! Добре ли си?

   Беше дъщеря ѝ. Огледа се. Беше мръкнало.

   - Добре съм, Борислава. Чакам автобуса...

Плъзна поглед към края на разказа.

   „...Маслото се отделяше от парченцата бисквити и по законите на гравитацията поемаше своя странен път по фолиото на живота. Захарта и какаото? Те отдавна бяха попили неизвестно къде...“

 

Б.а. Разказът е участник в инициативата на Кашалот - Спирка за разкази. Темата е "В капана на времето", за гр. Пловдив 2019г.

© Пер Перикон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса. Борис- Борислава...Страхотна история!
  • В капана на сладкиша времето е спряло...
  • Браво! Само с 250 думи; и две съдби намират по странен начин себе в един сладкиш в който младостта и любовта носят носталгичен привкус!
    Поздравления!
  • Страхотно е. Поздравления!
  • Много ми хареса и умисли,поздрав Пер.
  • Така е, когато някой спомен те връхлети, времето просто спира. На това му се казва - машина на времето
Предложения
: ??:??