6.11.2023 г., 8:08

 Сладко недоразумение 3

586 1 0

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

    В зората на интернета. Първи сайтове за онлайн запознанства. Сърфирам, сърфирам и , хоп, попадам на интересна половопротивоположна личност - фризьорка на чалга певици, депутатки, ТВ водещи и други подобни ВИД персони. С една дума висш пилотаж. Разменяме си мои снимки от хевиметъл периода ми с рошава коса и дълга брада, а нейните с едни екстравагантни прически - полупънк, полухипи. Това е моят човек, казвам си. Чатим си известно време и тя все ми пише :"Ще те оправя хубаво, така да знаеш, само да ми попаднеш в ръчичките, ще ме запомниш завинаги. Ще ти променя физиономията!" . Брех , викам си, тази много страстна ще да е. След десетия ден на чатане се разбира , че нямала предвид онова "оправяне" , за което си помислих, а само рошавата ми коса и брада.

    Качвам влака и право при нея. Стаичката зад салона, черен шоколад, бадеми, уиски, бутилка вино. Класика в жанра!

В постджиджибиджито чувам, вече в просъница, нежен шепот :" Заспивай маймунче космато, утре ще се събудиш като нов!" Отварям на сутринта очи и по стар навик вдигам завивката , за да проверя ерекцията си и какво да видя - върху пубиса ми добре оформена буква "З". Нямам представа какво е било изражението на лицето ми, но чувам през нейния смях :" Харесваш ми точно такъв рошав и космат, но понеже бях ти обещала вече нова прическа, та затова..."

    Ебаси, тази коафьорка ли е , к@рафльорка ли е , нямам представа, но със сигурност е анестезиоложка. Как така пък нищо не съм усетил от манипулациите и!?

 

    Захаринке, Захаринке, наистина ще те запомня завинаги.

 

     Ех, че сладко недоразумение !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...