На пейката

Част втора

Сламената шапка

     Докато вървях към парка срещнах „колега“, работещ в хотела, на който отскоро правехме ремонт. Носеше обяд. Отминах ,без да го поздравя. В близкия месец  почти всеки ден се засичахме.

Аз го поздравявам, а той поглежда на другата страна и отминава все така блуждаещ и безличен.

След третия ден спрях да правя опити. Явно човекът

 живееше в собствен свят, в който едно „добър ден“ или кимване му костваше твърде много. А може би беше астрологически прокълнат, не знам. Седнах на пейката и отворих ледената бира. Уличният оркестър свиреше „Зайченцето бяло“, около него имаше към двайсетина човека. Две момчета бутаха някаква апаратура на малка количка, друг държеше микрофон, няколко снимаха. Викам си - тука става нещо, но фокусът ми се отмести на една млада двойка. Момичето застана на ръба на фонтана и направи перфектна стойка на ръце, ако подпреш нивел до нея нямаше да има никакво отклонение. В този момент осъзнах, че фонтана е празен, а в него  по гумени  ботуши, сламена шапка и водоструйка се разхождаше някакъв чичак. Жената с реферската тениска  от тълпата се запъти към него, кимна му да ѝ обърне внимание.Тя приклекна до ръба  и заговориха. След миг се изправи и повика с ръка момчетата с количката да дойдат при нея. По тях се изсипаха всички останали, които допреди миг бяха пред музикантите. Явно беше режисьорката. Момче от екипа свали сламената шапка от главата на чистача и му сложи друга, тази беше зимна в чисто черен цвят с нея той заприлича на един от обирджиите от „Сам в къщи“. След миг  върху нея поставиха каска с микрофон и камера после му дадоха знак да включи чистещата машината . Пръскаше по плочките бавно, без да преиграва, после вдъхновен от напътствията на жената зад него  започна да пръска по голата женска фигура в средата на фонтана. Петте минути слава бяха буквално пет. Жената режисьор извика силно и пискливо:

- Стооооп! Това е! Събирайте! - свалиха екипировката и му върнаха сламената шапка. Режисьорката кимна на младежа до нея, той се наведе и подаде свити от две банкноти на „звездата на деня“. От моето място видях, че е двайсетачка, но сигурно беше повече от една. Мъжът първоначално се направи леко на обиден, но прибра двайсетолевката като мравояд забил хобот в мравуняк. Екипът потегли и след минута се изпари в далечината. От там се задаваше яркочервена рокля до под коленете. Жената постоянно надигаше презрамката. Сто процента бях сигурен, че е младо момиче. Учили са ме , че стара бичкия никога не натръга. Две братчета на възраст до към осем ритаха детска топка, докато родителите им се бяха заровили в телефоните. Покрай мен притичаха две тийнейджърки, едната обясняваше на другата:

-Брат ще получа double heаrt attack, too intensive, дай малко rest.

Отминаха няколко пейки и седнаха. Едната отпи от намачкано шише с минерална вода и подаде на другата. Замислих се, че днес не се тича за здраве, а за красота… Дядо с бастун облечен в бежово яке и кафяво кепе  затанцува   пред музикантите на  джаз звуците. Заби танца си навреме, парчето тъкмо свършваше, иначе можеше да има „single heart attack“. Изръкопляска с бастуна си на музикантите и седна на близката пейка. До него седеше стара двойка. Бабата се беше сгушила в дядото,а той нежно я притискаше до себе си с ръка. Слушаха изпълненията и искрено  се наслаждаваха на прекрасния ден .Нещо ме фрасна по главата. Топката тупкаше по земята пред мен. Оркестърът засвири „Калинка мая“. Едно от момчетата се затича и взе топката, другото се извини. Това с топката само ме погледна. Замислих се, че дори да израснат в една среда с едни и същи родители, накрая братята щяха да са толкова различни. В такъв случай, ако първите седем не са определящи, то тогава кое е? Аз залагам на първичния характер. Запалих цигара докато размишлявах. До празния фонтана се приближи руса девойка. До гърдите си държеше скицник. Помаха на чистача със сламената шапка.Той се приближи до нея ,проведоха кратък разговор , след което тя седна на ръба на фонтана.  Извади молив и го накара да позира . Ебати късметлията! Дали цял живот си е така или днес му е ден? Шестима тийнейджъра се придвижваха като охлюви останали без черупки. Сигурно нета в квартала е спрял.Никой от тях не знаеше къде му е мястото в движението, стояха някак си неестествено подредени по алеята. Ако бяха в игра всички щяха да са избити от противниковия отбор. Пълна жена вървеше спокойно зад тях ,за мой късмет се  наведе  точно пред мен да си завърже дясната обувка. Голяма грешка да погледна, част от белите камъни се показаха изпод вибриращата тазова плът. Моментът беше запечатан в съзнанието ми безвъзвратно. Реших, че единствената полза от него би била да го използвам, ако някога по време на полов акт, недай си тръгна да свърша по – бързо, ще го върна и използвам да предотвратя пълния полов провал. Не че нямах и други методи за отлагане, но този имах чувството, че ще свърши перфектна работа. Сексът е тука горе, там долу е хамалогията. Покрай пейката премина позната физиономия, дребния пич  обикаляше просейки из парка по цял ден. Помня, че първия ден, в които дойдох в парка, спря до мен и ме помоли за стотинки. Питах го на какво е, той ми обясни, че бил на ривотрил, но след като го забранили минал на хероин. Обясних му, че ако ще финансирам някакви зависимости ще са личните ми. От тогава не спира при мен да проси. В  края на парка имаше няколко билборда. Жена и мъж свалиха плексигласовото покритие от единия, след което  държейки го заедно отидоха до чистача на фонтана и му обясниха нещо. Той обърна водоструйката и мина със струята цялото платно. Това се повтори и с другите три. Жената се наведе и подаде банкнота. Този път без свян човекът със сламената шапка  я прибра в джоба на ризата си, от там извади цигара и запали. Фонтанът беше доста голям, а той беше изчистил само единия ъгъл.

Подпря се на ръба и извади пачка от джоба си, прибави десетолевката към нея. Не знам дали чистача със сламената шапка изкарваше повече от мен, но бях сигурен, че шибаните билборди (не ме кефи как звучи билбордове) изкарват в пъти повече на месец и от двама ни.

Обедната почивка свърши. Станах от пейката и се потопих в безцветното ежедневие. Харесвам живота, но явно той мен не.