Заслушах се. Отново песнопойната песен на онова славейче изпълваше ушите ми и аз и се радвах. Това малко птиче, това малко прелестно създание ми носеше толкова радост, че се питах как може да има такава доброта в него. Погледнах през прозореца и се уверих – наистина бе славейчето. Откакто то се настани на дървото в нашия двор, винаги то оправяше настроението ми, колкото и зле да се чувствах. Жалкото бе, че сега бе почти краят на лятото и скоро щеше да настъпи есента и щом славейчето заминеше на юг, нямаше да чувам песента му чак до пролетта и вече нямаше да може да ми оправи настроението или да ми радва ушите.

След няколко седмици листата по дърветата изпопадаха повяхнали и кафяви на земята и изненадващо защо снеговете паднаха по-рано.

Излизах аз за училище, като носех тежката раница, когато дочух жални стонове на птиче. Отидох дотам и заварих славейчето в една преспа под нашата дърво вкъщи, измръзнало, треперещо, със счупено крило. Колко невинно и слабо изглеждаше отстрани и колко безсърдечен трябваше да си, за да го изоставиш. Грабнах в ръка и се върнах вкъщи, днес нямаше да ходя на училище. Превързах крилото му и затворих славейчето в един кафез, който едвам изнамерих. Оттогава то започна да пее, сякаш ми благодареше за всичко, но нещо в тона му беше по-тъжно от другите пъти и сега не пееше весели ноти. Така мина почти цяла зима, като го хранех редовно, махнах превръзката му и крилото му вече бе зараснало. Дойде време

да го освободя. Щях да го направя с удоволствие, все пак това песнопойно птиче принадлежеше на природата, а не на клетките на кафеза. Боях се само, че няма пак да се установи на нашето дърво, а ще отлети надалеч, защото сигурно ми бе сърдито, че го бях затворил в кафез. Въпреки всичко аз го пуснах и за моя изненада то отиде веднага до дървото и започна да пее същата сладка мелодия, по-добра и от миналата. Това много ме зарадва и аз продължих ежедневието си щастливо. Другата година вместо обаче да отлети на юг, то дойде при мен и аз, разбрал какво иска, го прибрах при мен. Не го държах в кафез, крилото му бе здраво и летеше навсякъде из къщата без да прави бели. И винаги ми харесваше, когато запееше сладкопойната си песен.