22.06.2025 г., 23:01

След бурята

292 1 1
1 мин за четене

Любовта ѝ беше буря. Не просто летен дъжд от целувки по покривите, а истинска буря – с гръмотевици от нежелани чувства и емоции, с вятър, който премяташе душата ѝ наобратно, със светкавици, които осветяват и най-скритите ѝ страхове. Тя обичаше като луда. Очите ѝ блестяха, сърцето ѝ туптеше, а разумът ѝ бе завързан някъде надалеч от центъра на урагана. Мяташе я бурята с години. Тя дори забрави цвета на ясното небе. Съществуваха само безсънните нощи в тъмното око на бурята, наречена любов.

Но бурите не остават вечно. Също както не остана и онзи, когото тя обичаше. Когато вятърът стихна, когато дъждът се изля до последната капка, тя остана сама. И тогава… се случи нещо странно. Вместо да търси нова буря, вместо да се моли той да се върне, тя си спомни какво е да бъдеш отново себе си. Блясъкът в очите й се върна и небето стана ясно, така че отново можеше да вижда слънцето на свободата. Реалността я посрещна с тишина. Съвсем обикновена. Със звука на птиците. С мига, в който не трябваше да се доказва пред никого. Най-после имаше мир в сърцето й. И за първи път от много време това ѝ беше достатъчно. Тя седна до прозореца, с чаша чай и тихо сърце. Навън вече всичко беше ясно и така спокойно. Тя се облегна и си каза: "Оцелях и все още съм способна да обичам – но вече знам, че не трябва да е на всяка цена, за да не се върна в окото на бурята!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...