Най-после, ако не кандардисах, поне сантърдисах новата колежка да ми дойде на гости в къщи.
Тананикаше си някаква песничка '' Налей ми ракия, пусни ми блус,... ракия и блус,ракия и блус...''
- Ей маце, я объркаш ракиите, я объркваш и стъпките... - радостно потривах ръце и премижвах от кеф
- Не бой се бе,...наливай - запъхтяно ми шепнеше тя - Мигар не си чувал лафа '' Щом съм дошла ,
значи съм се решила ''.
Птичките вече чуроликаха, слънцето се прокрадваше през листата на дърветата, плахо огрявайки купчинката дрехи
До мен спеше новата ми колежка с доволна усмивка на лицето.
А в главата ми се въртеше рефрена '' Налей ми ракия, пусни ми блус,...ракия и блус, ракия и блус ''...
© Petar stoyanov Всички права запазени