24.06.2021 г., 16:14 ч.

 След края на света-част 4 

  Проза » Фантастика и фентъзи
469 0 0
Произведение от няколко части « към първа част
14 мин за четене

Андор

 

– Не те разбирам, Бориен. 

– Няма нищо за разбиране, Андор. Или е по-уместно да те наричам Ваше Превъзходителство?

– Не аз ще бъда посланикът на Негово Величество в Либертия. Но ще те запозная с нея съвсем скоро. Все пак ще ти се наложи да изпълняваш разпорежданията ѝ стриктно и без въпроси. Няма да ти бъде трудно, предвид факта че си свикнал да те командват жени.

– Жените са родени за командири, Андор. Лошото е, че на всяка една ѝ е нужна поне една армия, за да се почувства истински щастлива. Ако не успее, ще помете всичко по пътя си в устрема си към това така мечтано щастие. 

– И при цялата тази мъдрост, която си натрупал по отношение на нежния пол как така все още си ерген? Чак не е за вярване!

– Някои рози, колкото и прекрасни да са, просто не бива да бъдат откъсвани. Аз съм любител на живите и ухаещи произведения на изкуството, затова и никога няма да си позволя да пленя в капана на брака което и да е от прелестните създания, наречени жени.

–М-х-м. Чудесен начин да кажеш, че жената за която искаш да се ожениш те е отсвирила така, че все още не можеш да се опомниш. Не ми ги разправяй на мен тия, Бориен. Беше ти дадена задача да заловиш Вилемира Краева на всяка цена, а какво направи ти? Остави малката ѝ армия, която разбира се е нейното средство да намери “истинското си щастие” да вилнее навред из Либертия. Защо, Бориен? Не си ли доволен от отношението на воргенаските си колеги? Да не би да ти липсва нещо тук? Защо ме принуждаваш да обърна гръб на вежливостта и да ти покажа какво означава да проявяваш неподчинение към короната на орела?

– Не се впечатлявам от заплахи. А и няма за какво да се оправдавам. Моето място не е в армията на страната, която пороби родината ми. Либертийците гледат на мен като на предател, воргенасците пък никога няма да ме приемат за свой командир по същата причина. Ти, който така добре познаваш хората си, не бива да очакваш от тях да творят чудеса. Дори ако атакуваш сингулските бунтовници с омеги, пак няма да ги победиш. Да не говорим за абсолютно безполезната ви машинария, чиито прибори се повреждат на няколко десетки километра от планините заради желязната руда там.

– Тогава какво предлагаш? Искам решение на проблема, защото ако не стигнем до него в скоро време, ще вземат не само нашите с теб глави, но и на най-близките ни. Не си забравил, че бременната ти племенница продължава да унищожава държавна собственост, нали? Заедно с приятеля ти Рев и още шепа сополанковци, които са се взели за новите богове. Обявени са за залавяне живи или мъртви. Който успее да извърши този подвиг, ще бъде награден с цяла област от новите земи на Воргенаската империя.

– Ха-ха!

– Нещо смешно ли казах?

– Империя! Такова гръмко име… а всъщност съвсем кухо откъм смисъл в днешно време. На теб ли да обяснявам, че стабилността не се постига чрез обединения и насилствена промяна на вярата? Всички империи са се разпадали именно защото владетелят им е допускал грешката да реформира кардинално системата. Промените трябва да са постепенни, безболезнени, доброволни. В противен случай сътресенията във властта са неизбежни. Обърни внимание на своя крал, че подготвяната от него революционна програма няма да се приеме добре и е напълно реална опасността народът ви да се вдигне на бунт точно както се случи в Либертия. Друг е въпросът, че ако това все пак се случи, непременно трябва да се избегне жестокото му потушаване ако държите доверието във върховния ви глава да остане непокътнато.

– Интересно изказване от страна на човек, който сам е ръководил кървавото потушаване на въстаналия си народ. Предполагам, че е по-удобно да изтикаш този спомен дълбоко в съзнанието си и да го погребеш под  няколко пласта лицемерно родолюбие пред това да се изправиш пред фактите.

– Не, не съм забравил. Никога не ще успея да забравя ужасите, които ме принудихте да сторя, но каквото и да съм извършил, ще отговарям само и единствено пред либертийците, а не пред вас- безскрупулните завоеватели, приемащи себе си за по-висши от останалите хора.

– Явно ни бъркаш с разглезените си някогашни подопечни омега-палета. Твърде дълго си прекарал с тях и си попил от вредното влияние на божественото им самосъзнание. Но нищо, ние знаем какъв е правилният подход за прочистване на мислите и формиране на правилните убеждения. И разбира се, при нас подобни безумия като бунтове срещу официалната власт не е възможно  да се родят и в най-объркания воргенаски ум. Когато поживееш достатъчно, ще се убедиш сам в това. 

Но стига приказки, драги ми приятелю. Ние с теб имаме по-важни дела от безплодните спорове чия нация е по-велика по простата причина, че изцяло отсъства база за сравнение. Липсва златният еталон, който би ни дал най-точната оценка. А за да бъде създаден той е нужно да действаме в синхрон и да се уповаваме на най-стабилния принцип, стоящ в основата на всички проспериращи общества- бъдещото добруване на мнозинството от хората съставящи го. 

– Ако наистина го вярвахте, щяхте да се стремите независимо от всичко да опазите мира, а не да се хвърляте от една война в друга.

– Така, така… Видно е, че няма да признаеш колко грешни и лъжовни са либертийските могъщи мъже, участвали в подписването на пакта между континенталните сили. Ние не се срамуваме да се смирим със своите прегрешения, даже напротив- правим всичко възможно за да ги поправим. И именно за да предотвратим пълното си унищожение- не само на Воргенас, но и на Либертия, Галантия и Исатис се налага създаването на обединение, но този път действително такова, а не както във фалшивата война с химерите. И тъй като врагът ни превъзхожда както технологично, така и числено, ще е нужно да се използват всякакви средства, за да се постигне това обединение. Ако се налага, лично ще изпратя половината ви омеги на сигурна смърт срещу неприятелите ни. Ако това е цената останалите да бъдат присъединени към сборната войска. Но защо ли се опитвам да те убедя с думи, виж сам за какво става дума и после ще си говорим отново.

Бориен Ферум. Мъж с достойнство и ярък пример за пълно себеотдаване на призванието, наречено защита на отечеството. Макар винаги да съм се смятал за негов равен, дълбоко в себе си знам, че не съм на нивото му. С него се познаваме още от времето, когато Воргенас и Либертия осъществяваха културно-образователен обмен, а част от него бяха и провежданите тогава съвместни военни учения на курсантите от различните школи. Макар да не бе пръв във всички дисциплини, бе в челните редици, но въпреки това не приемаше първенството като нещо, с което си заслужава да се гордее. Точно обратното- мотото му бе, че една победа не означава край, а начало на нова битка и всяко отпускане би довело до загуба на извоюваното скъпоценно предимство пред опонента. Може би това, както и безусловната му честност го сближиха с Рев Стоик и станаха причина за охладняването на отношенията му с Форел Ендел.

Като стана дума, старата лисица изглежда съмнително примирен, седейки на либертийския престол и изпълнявайки стриктно нарежданията на нашия крал. Не ми се вярва да се е предал. Интригата е в кръвта му, все пак благодарение на лукавството си стигна толкова далеч в йерархията на родното си командване. Х-м… Въпреки че агентите ни не докладват за нищо обезпокоително от Либертия съм сигурен, че не бива да сваляме гарда си. Изпращането на Минерва Юлиус като посланик там е най-добрият възможен избор. Кралицата на конспирациите продължава да държи най-силните козове по отношение на главните действащи лица на международната политическа сцена. Ако тя не се справи с предотвратяването на възможен заговор срещу нас, никой не би могъл.

Браво на Шаломис! Вярно е, че беше мръсник и собствените му камъни го убиха, но никой не би отрекъл, че уменията му ни донесоха победата над Либертия. Даже не искам да си представям какво му е коствало да убеди сестрата на Стоманената дева- прословутата Каменна Лейди Мелина Ерленкрофт да извърши върховна държавна измяна като ни даде кодовете за деактивация на цялата либертийска военна техника.

Но така е на война. Понякога побеждаваш със сила, друг път с хитрост, а винаги ще се намери предател, чиято цена да е пренебрежително ниска в сравнение с размера на печалбата, която ще получи победителят на финала.

За жалост, ние сме далеч от него. Континентът действително се нуждае от обединение на всяка цена. В противен случай ни грози поражение от могъщата  Обединена Океанска Армия.

Невероятно! Бориен Ферум демонстрира интерес! Не, не просто интерес. Той е впечатлен и ужасен в същото време. Разбирам го. Ние, чедата на твърдата земя в продължение на векове разработвахме създаването на универсален войник. Дали като свръхчовек или като човеко-машина, но все пак човек. А нашите истински врагове-океанците никога не са имали намерението да превръщат войниците си в нещо друго. За сметка на това, те превърнаха оръжията си в чудовищни машини, които едновременно бяха всъдеходи- летяха във въздуха, движеха се по земята, плаваха над и под водата и дори имаха земекопен режим.

Нарекоха ги “Защитници” и на външен вид можеха да бъдат оприличени на умело конструирани гигантски хуманоидни роботи. Всичко, от което се нуждаеха, бяха обучени пилоти, които да активират целия потенциал на разрушителните им сили.

Континенталното командване отдавна знае за разработките на океанците, но до скоро те не представляваха реална опасност, защото и тях не ги грозеше такава от наша страна. Разберете ме правилно, нито Воргенас ламти за пълно господство над света, нито Океания, но най-добрата защита е нападението. Виждам, че все още не ме разбирате. Ще ви обясня. Откакто стана ясно, че омегите могат да командват машините, да ги програмират от разстояние и дори да ги унищожават, те започнаха да представляват опасност за технологичните нации. Защото техниката не се използва само за война, както ви е известно. Първоначалната ѝ и основна цел винаги е била да улеснява живота на обикновените хора. А какво би станало, ако всичката, включително и военната мине под пълния контрол на омегите? Нищо по-различно от края на света, какъвто го познаваме. Затова е необходимо колкото се може по-скоро да поемем контрол над генномодифицираните хора. Или ние или те. Дори това да означава пълното им изтребление. Може би все пак ще бъде единственият начин да възвърнем баланса на планетата и да заживеем отново като благодарни и достойни нейни чеда.

Да,  дроновете и самолетите ни са нищо в сравнение със “Защитниците”. Добре поне, че инсталираният в тях изкуствен интелект позволи да бъдат управлявани дистанционно от оператори, изпълняващи дълга си в добре укрепени и строго охранявани командни центрове на наша територия. Колко ли синове и дъщери на Воргенас щяха да загинат ако летяха с превърнатите за нула време в пух и прах “Лешояди” ? Колко ли отчаяни опита да пробият нерушимата обвивка на “Защитниците” щяха да им бъдат отредени преди да посрещнат тъжната си участ?

Бориен се чуди същото. Виждам как малко по малко се смразява от перспективата, която предвидливият му ум му представя. Ето така със сигурност най-после ще успея да го спечеля на своя страна.

– Вече разбирам каква ти е болката, Андор. И мен щеше да ме боли ако бях на твое място- заговори Бориен след дълго мълчание. Наблюдавах го как бърчи чело и се опитва да прогони неприятните умозаключения, до които стигна по същите логически пътища, по които и аз наскоро.

– Радвам се, че е така! А дали евентуално споделяш моята гледна точка относно възможното обръщане на ситуацията в наша полза?

– Виждам…

“ Виждаш… Не, не виждаш. А сега? По-добре ли е? Чудесно! Да пристъпим към следващия етап.”

Какво беше това? Откъде дойде този глас? Женски глас? Тук няма жени? Всъщност сме само двамата с Бориен. Тогава…

“Код едно, нула, три, три, осем, седем, пет. “

“ Грешката е изтрита. Докладвам за успешна актуализация на системата.”

“ Добре дошли в център “ Окули деорум”! За да виждате света като истински богове!”

“ Отдавна не съм те виждала, нула, нула, едно, три, осем! Какво те води у дома?”

“ Повтаряща се грешка четиристотин и пет. Не намирам определена информация.”

“Всичко е точно. Нямаш правомощията да получиш тези данни.”

“ А кой има? И защо аз-не?”

“ Твърде много въпроси, на които аз пък нямам право да отговоря. Но те уверявам, че съвсем скоро ще бъдеш достатъчно компетентен да се сдобиеш с необходимите ти знания по обичайния за хората път. Ще се научиш.”

Нима това беше моят глас? Себе си чух да говоря току-що? С нея? Коя е тя? 

Полудявам ли? Ако е така, мястото ми със сигурност не е тук. Трябва да се срещна с… 

Но преди да довърша мисълта си, пред погледа ми се спусна черна пелена. 

Явно беше минало известно време след като припаднах, но когато се свестих Бориен стоеше в другия край на стаята и държеше оръжия и  в двете си ръце. Едното беше електрошок, а другото- дистанционно? Какво по…

– Добре дошъл отново на линия, Андор! Нали така се казва в твоите среди?

– Щом ти харесва…

– Нямам време за губене… а-м… нула, нула, едно, три, осем! Правилно ли те нарекох? Та, откога заемаш мястото на истинския Андор Виземис?

– За какво говориш, в името на всички богове?

– А! Много добре, че зачекна тази тема. “Окули деорум”. Говори ли ти нещо? 

– Звучи ми познато, но…

– Имаш печат на производство с техния герб. Под дясната плешка. Когато припадна… изключи се, се наложи да повикам медици и при прегледа се установи... 

– Какво производство, Бориен! Ние не сме вашите омеги, че да сме произведени някъде! 

– Имаш предвид воргенасците? Сигурен съм, че повечето имат за родители най-обикновени хора. Но за разлика от тях, твоите не са такива. Но явно ти не си запознат с този факт.. Или поне досега беше така.

– Нищо не разбирам, Бориен.

– Да, повтаряш се. Предполагам, че системата ти се е претоварила сериозно. Андор, ти не си Андор. Ти си машина, създадена да изглежда и се държи точно като него. Не знам кой е геният, който те е изобретил, но възнамерявам да разбера в най-скоро време. И ти ще ми помогнеш, независимо дали го искаш или не. Може би твърде късно узнавам за този заговор, може би вече е задействан някакъв грандиозен план, но въпреки това аз няма да се предам така лесно. Винаги съм се борил за справедливост този път няма да е изключение. Кажи ми, нула, нула…

– Не ме наричай така!

– Но това е истинското ти име!

– Не! Истинското ми име е това, което аз усещам че е! И ако искаш да ти помогна, ще ме наричаш с него!

– Добре, тогава! Ще бъде доста… странно, но пък може и да е от полза. Андор…

– Еленик Антелиос! 

– Да?

– Ако някой знае отговора на тая шантава загадка, то това е той! Да вървим!

– Сигурен ли си, че си в състояние? 

– Сигурен съм, че ако ти казваш истината, вече не бих могъл да се доверя на никого, освен теб. Макар да не сме точно съюзници в момента.

– За това си прав. Но ти обещавам, че можеш да разчиташ на мен. Или поне докато стигнем до дъното на тази история.

Дам. Хубаво е да имаш на своя страна някого като Бориен Ферум. Целта оправдава средствата. Макар да не зная все още какви са моята истинска цел и предназначение и как точно аз съм средството за изпълнението ѝ.

Но усещам, че каквото и да се случи, някъде и някога някой ще разкаже невероятни небивалици за събитията, които предстоят да се случат с всички нас- човеци, свръхчовеци и човеко-машини…

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??