След свещичката мрак
Свърши пАнаирът…
Нищо особено не беше – доколкото се поразмаах /нашенско/ из него. Щандове, барачки, каравани, пуканки, локуми, кебапчета, сладолед, пластмасови украшения, всякакви играчки… Ха кажете – кой в малкия беден град може да си позволи голям плюшен пес? Ама го продават. И все някой си купува. Иначе – защо да го носят от панаир на панаир, от събор на събор…
Важното е, че скарите димяха отпреди обед та до… Абе, дорде има мющерии. А те не свършват. Щото в тая есенна жега биричката върви якята. И не може да си с клокащо шкембе, трябват островчета на спокойствието…
А хората в момента зареждат матряла за ракията. Всичко върви за материал – праскови, ябълки, малини даже… На пазара /в магазинчетата/ продават магданоз и копър. Щото няма кой да губи време с тях в двора си. Та се е отворила бизнес ниша. Ама алкохол в магазините не върви. Всеки намира време да си го прави… С немалко труд. И лично.
Но на панаира биричката се лее. Не разсипнически – пари струва, а пенсии по 400 лева в малкия град са рядкост, заплатите са трицифрени. Обаче се лее…
А днес центърът е празен. Не, не повече от друг ден. Обаче, изглежда празен – споменът /вече е спомен!/ от предните дни натежава. И така ще е барем още няколко дни. Докато цветовете на отминалия празник се слеят в сивотата на ежедневието…
Полумрак след малката свещичка…
А след малко откриват новата учебна година. Малко, но все пак шоу…
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Бвагодаря, Иржи!
Надникни тук - ще ти подскаже
https://otkrovenia.com/bg/proza/svoboden-polet-ranni-moje-bi-memoari-3 -
Написах коментар и ми изчезна някъде....Започвам отново.Та ти,Георги си доста по-млад от мен,а цитираш тая песен от моето време/"Пред нас са блеснали житата.."Както и пишеш пАнаир,което е на моя роден диалект,където "маахме"между павилионите,обгърнати с гъст пушек от скарата/кебапчета,и разни други/,но си пропуснал за цирка,където имаше "чудеса"-огромен мъж,дете с две глави и разни други...Та ти ме върна някъде далече,далече и ми стана хубаво,хубаво....И си мисля дали не сме земляци?
-
Благодаря, Мариана!
Но...Няма край, няма край на шир и длъж... -
Благодаря, Лиа!
The Show Must Go On. -
И аз с Лина! И реалността си казва своето. Сега ,като свърши панаира, поне "шоуто" да гледаме. Поздрави!
-
Благодаря, Лина!
Да присветва... -
Отбих се и аз - да запаля една свещичка
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
На куц крак, ама не спира...