След свещичката мрак
Свърши пАнаирът…
Нищо особено не беше – доколкото се поразмаах /нашенско/ из него. Щандове, барачки, каравани, пуканки, локуми, кебапчета, сладолед, пластмасови украшения, всякакви играчки… Ха кажете – кой в малкия беден град може да си позволи голям плюшен пес? Ама го продават. И все някой си купува. Иначе – защо да го носят от панаир на панаир, от събор на събор…
Важното е, че скарите димяха отпреди обед та до… Абе, дорде има мющерии. А те не свършват. Щото в тая есенна жега биричката върви якята. И не може да си с клокащо шкембе, трябват островчета на спокойствието…
А хората в момента зареждат матряла за ракията. Всичко върви за материал – праскови, ябълки, малини даже… На пазара /в магазинчетата/ продават магданоз и копър. Щото няма кой да губи време с тях в двора си. Та се е отворила бизнес ниша. Ама алкохол в магазините не върви. Всеки намира време да си го прави… С немалко труд. И лично.
Но на панаира биричката се лее. Не разсипнически – пари струва, а пенсии по 400 лева в малкия град са рядкост, заплатите са трицифрени. Обаче се лее…
А днес центърът е празен. Не, не повече от друг ден. Обаче, изглежда празен – споменът /вече е спомен!/ от предните дни натежава. И така ще е барем още няколко дни. Докато цветовете на отминалия празник се слеят в сивотата на ежедневието…
Полумрак след малката свещичка…
А след малко откриват новата учебна година. Малко, но все пак шоу…
© Георги Коновски All rights reserved.
