Следите
Тази минатюра е пряко свързана с предишния ми стих - "Следа".
Б.
- Моля се на Великият Нгаи да ми прости за това, че отнех твоята Ну, дете на Руа! Твоята силна Кхе ще изпием, примесена с мляко в нашето енканги за Големия Празник на Дъжда. Позволи ми да почета вечния ти живот при Великия Нгаи - под Дървото му!
Ловецът извади стрелата от шията на животното и отпи от бликащата струя… После метна на раменете си убитата антилопа. Красивата ù глава легна на гърдите му, загърнати с ярко червена наметка със сини ленти. По горещия пясък до пресушената от слънцето река останаха само следи от пръстите на бързите му нозе…
А също и няколко капчици светла кръв.
Б. Калинов
26.05.2001г
Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Калинов Всички права запазени
