23.07.2015 г., 23:06 ч.

Следващият автобус 

  Проза » Разкази
1668 0 8
2 мин за четене

Вальо нямаше търпение да я види и отиде на автогарата 15 минути по-рано. Беше ù взел прекрасен букет хризантеми. Видя я още в автобуса, залепена за прозореца и търсеща го с поглед, и ù помаха с дясната си ръка, докато с лявата прикриваше цветята зад гърба си.

Роси и Вальо имаха щастлива връзка от две години, въпреки че от три месеца насам той беше в командировка във Варна. Това, обаче, по никакъв начин не попречи на отношенията им. Виждаха се почти всяка седмица - или Вал (както му казваха на галено) се прибираше в Бургас за почивните си дни, или Роси отскачаше през нейните до Варна и отсядаше в квартирата му.

Миналата седмица, обаче, не можаха да се видят, защото беше много натоварена и за двамата. На него му се наложи да работи извънредно и през уикенда, а на нея - да замества колежка, излязла в болнични, поради което получи само един почивен ден. Затова и нетърпението им един за друг сега бе огромно.

След като минаха през квартирата да оставят багажа, Вальо и Роси се отправиха към любимото си заведение на плажа. Там пиха вино, поглезиха се с чудесни морски дарове и се насладиха на прекрасна жива музика. После отидоха на морския бряг, легнаха на пясъка, сгушени един в друг, и дълго време слушаха песента на вълните...

Съботният ден се изниза бързо, както става винаги, когато времето на човек е прекарано приятно. Плаж, посещения на зоопарка и делфинариума, разходка до Златни Пясъци, вечеря в изискан ресторант в центъра на Варна...

Събуди ги алармата в 6.30. Роси беше решила да си хване маршрутката от 8, за да има време да се приготви за работа - беше втора смяна и работният ù ден започваше в 14.30. Поизлежаваха се малко и Роуз, както я наричаха приятелките ù, започна да гъделичка Вальо с малките си лапички, казвайки му през смях :

- Ставай, мързеливецо, стига си се излежавал! След малко трябва да ходим до автогарата.

Вал си затвори очите, правейки се на заспал, и изведнъж се обърна рязко към нея, хвана я силно, но страстно, с мъжествените си ръце, и ù каза :

- Никъде няма да ходим! Ще си хванеш следващия автобус, в десет!

След това я надигна, постави я върху себе си и проникна в нея. Последва дълъг и необуздан секс...

Когато свършиха, отидоха да си вземат душ, а след него Вальо остана  да се обръсне. Роси оправи леглото, провери за последно багажа, за да не забрави нещо, и отиде до кухнята да направи кафе. Докато го чакаше да поизстине, пусна телевизора и започна да сменя каналите...

Изведнъж замръзна.

- ''Невероятна трагедия близо до Варна. Сутрешната маршрутка от Варна за Бургас се сблъска тежко с автобус, жертвите до момента са девет. Инцидентът е станал около 8.30, на 20 километра от морската ни столица...'' - думите кънтяха в ушите на вцепененото момиче.

Роси стоя още половин минута с отворена уста и невярващ поглед към екрана, след това се затича към банята, отвори вратата и се хвърли в обятията на Вальо, стискайки дистанционното с лявата си ръка...

© Калински Всички права запазени

Произведението е включено в:
  3093 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре водиш! Има си история, разказана стегнато! Не се разливаш в досадни описания.
    Хареса ми!
  • Във всеки твой разказ има смесени емоции- радост- тъга, щастие- трагедия... но важното е, че всичко свършва добре! Наистина е много динамично и увлекателно! Любовта ще спаси света!
  • Хехехе, секса наистина ще спаси света, освен ако не е еднополов, разбира се! Относно коментара на Довереница бих казал, че в случая не съдбата, а Вальо, като един истински мъж, който не е виждал половинката си от много време, си знае работата Благодаря на всички за добрите думи
  • Секса ще спаси света!!!
  • Съдбата си знае работата
  • Хубав разказ!
  • Ами, аз ценя динамиката в един разказ, естествено, ако тя не е за сметка на спестяване на основна информация . Тогава би било просто претупване на нещата А какво би станало, ако катастрофата бе станала с по-късния автобус - може би Роси щеше да е герой, помогнал за спасяването на пострадалите пътници !? Догадки и предположения Благодаря за хубавите думи!
  • Много достоверно и подробно си описал случката. Чак се замислих дали не ги познавам.Превратностите са съдбата. Никога не знаем какво ни е писано.
    Хубаво разказче. Кратко, но динамично.
Предложения
: ??:??