СЛУЧАЙНОСТ
Йоана привършваше работа в градината малко преди обяд на топлия септемврийски ден. Слънцето беше се вдигнало високо и вече прежуряше силно. Не беше за работа в градината вече, трябваше да се прибере на сянка под широката асма пред къщата, където можеше да се стои по цял ден, дори и в най-горещите часове. Тази асма беше истинска благодат – в жегата пазеше сянка, а като завали дъжд – под нея беше сухо, като под навес…
Оставаше й да откъсне още няколко домата, когато чу по пътеката откъм комшулука гласа на съседката:
- Тука ли си, момиче? Стига си работила под това слънце, ще ти стане лошо! Прибери се на сянка, пък довечера пак! Тя, работата не е заек да избяга!
Баба Стоянка вървеше бавно по равната пътека и се наслаждаваше на подредената и добре обработена градина. Мина покрай скоро окопаното лозе. Лозите сякаш се усмихваха, натежали от вече узрелите чепки на гроздето, в които се отразяваше слънцето. После следваха лехите със зеле. Полято предната вечер, освежено и наредено, т ...