Слънцето печеше и без това сухото му тяло, но чувството за свобода мобилизираше енергийните резерви на младия организъм и движеше напуканите, оковани нозе. Денонощия бе стоял сред блатния камъш, криейки се от преследвачите, но дочакал триумфа на волята, на неистовото желание за свобода. Влачеше краката, свързани с верига, оставайки кървави следи по камъните. Вече не беше роб! Каменната кариера остана далече. Далече остана грозното, белязано лице на Надзирателя и неговия седемжилен кожен бич. Силите му бяха към края си, но и краят на възвишението се виждаше, а отвъд бе спасението - там бе водата, там бе възможността да се скрие и лекува.
Внезапно чувствителният му слух долови шум – встрани и горе. Рязко се обърна и в миг, слисан от ужас, се вцепени. Надзирателят не се беше отказал от преследването и нямаше да се откаже, защото не върнеше ли беглеца или неговото тяло, той самият се превръщаше в роб. С гримаса на садистично доволство, почти изправен върху седлото на коня, се спущаше към с ...