Jun 21, 2009, 5:41 PM

Слънце и камък

1.1K 0 0
1 min reading

                                                   СЛЪНЦЕ И КАМЪК

 

 

 

  Слънцето печеше и без това сухото му тяло, но чувството за свобода мобилизираше енергийните резерви  на младия организъм и движеше напуканите, оковани нозе. Денонощия бе стоял сред блатния камъш, криейки се от преследвачите, но дочакал триумфа на волята, на неистовото желание за свобода. Влачеше краката, свързани с верига, оставайки кървави следи по камъните. Вече не беше роб! Каменната кариера остана далече. Далече остана грозното, белязано лице на Надзирателя и неговия седемжилен кожен бич. Силите му бяха към края си, но и краят на възвишението се виждаше, а отвъд  бе спасението - там бе водата, там бе възможността да се скрие и лекува.

      Внезапно чувствителният му слух долови шум – встрани и горе. Рязко се обърна и в миг, слисан от ужас, се вцепени. Надзирателят не се беше отказал от преследването и нямаше да се откаже, защото не върнеше ли беглеца или неговото тяло, той самият се превръщаше в роб. С гримаса на садистично доволство, почти изправен върху седлото на коня, се спущаше към своята жертва.

     Робът се опита да бяга, но след няколко крачки се строполи с отчаян вик на камъните. След това инстинктивно запълзя, търсейки някакво убежище, каквото и да е, където и да е...

     От вика му конят се подплаши, изцвили и обърка крачката. Спъна се, а ездачът, загубвайки равновесие, се преметна през главата на животното надолу по урвата, разбивайки своята в острите, блестящи със слюдата си скали. Един камък се откърти от върха на надвисналата над каньона  канара и полетя към пълзящото тяло на Роба. Той го почувства без очи. Само прикри с две ръце главата си, очаквайки смъртта. Но това щеше да бъде смърт на свободен.

     Камъкът падна точно между разтворените му крака, разтроши веригата и отскочи встрани.

     Робът вдигна глава - Слънцето грееше по друг начин...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Хаджипопгеоргие All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...