8.10.2019 г., 12:06 ч.  

Слънцето и луната 

  Проза » Разкази
2004 1 18
3 мин за четене

                         
      Алис  вече беше решила да скъса с Том. Тя произхождаше от семейство - средна ръка, а Том от беден род. Три години любов. Но Алис искаше да се омъжи за богат и влиятелен мъж, да живее в лукс.Том четеше много, беше първи по успех, но животът и с него щеше да е низ от трудности и лишения, а Алис обичаше лукса. Искаше да е както сега - кралицата на бала… Кралица, която да има сладък и охолен живот.
         Днес тя му каза, че са много различни- като слънцето и луната. И всеки да си търси неговият път. А какво да очаква от бедняк, като него? Едва ли си е мислел, че връзката им е сериозна. Просто забавление беше, Том!  Едно голямо забавление!
          Том я гледаше изумен. Това неговото момиче ли го мисли? Това Алис ли е?
           - Наистина ли го искаш, Алис?
     Нещо го жегна в гърдите. Беше му се надсмяла и унижила. Подсмихваше се ехидно... Просто забавление беше, Том!  Едно голямо забавление!
      Тя кимна и гледаше нахално.
          Том стисна устни и си тръгна. Без да  каже и дума повече. Сърцето му стана като буца лед.
…………………………
   
Алис и Бил бяха вече семейство от пет години. Най- накрая, след много лутания и връзки, тя намери съпруг, който да е богат и щедър. Беше с десет години по- възрастен от нея, но я носеше на ръце.  Живееха чудесно. Съпругът и работеше на фондовата борса. Изкарваше луди пари и всичко беше ок.
          Но в един дъждовен ден, в края на деня, докато Алис го чакаше да се прибере адвокатът на Бил и звънна:
-    Алис, у дома ли си?  Бил е задържан в полицията
   
Тя изтръпна. Бил се е замесил в афера, прехвърлял суми от клиенти на свое име, печелил от котировките, правил незаконни залагания .
           Как е възможно? Сега накъде? Какво ще стане с нея? С живота и? Сълзи се затъркаляха по бузите и, стискаше юмруци и захлипа. После грабна вазата от масата и я запокити в стената.

………………………….
         Днес щеше да е делото на Бил.  Алис беше пребледняла и изплашена. Стоеше на първия ред и мачкаше дръжките на чантата.Вкараха Бил с  белезници на ръцете. Беше отслабнал и мрачен. Кимна и с глава. До него седна адвокатът му.  
            Приставът извика:
-    Всички да станат!  Влиза уважаемият съдия Римбал.
         Алис остана с отворена уста. Господи!  Том Римбал е съдия?  Беше изумена. Алис го гледаше като хипнотизирана.  Хубав  и могъщ. Погледите им се срещнаха, но очите му бяха ледени.
……………………………….
          
   Осъдиха Бил на двадесет години затвор.    
            Алис започна да работи  и живееше скромно. От кралицата на бала, тя се превърна в обикновена жена. 
  Една вечер се прибираше от работа, когато една кола спря. Вратата се отвори. Изненада се. Беше Том. Алис седна на седалката. Спряха до едно езеро. Излязоха от колата. Том я гледаше с усмивка. Сърцето и се разтупка щастливо…

         Тя затвори очи и поднесе  устните си… щастлива, тя чакаше целувката му...

  Том вдигна ръце... Докосна я... тя чакаше милувката му... и  той  я хвана за гърлото. Алис отвори очи...беше онемяла от изненада... Том я стискаше  здраво. Алис се задърпа, риташе и го удари по крака.  Паднаха на земята, но Том я  душеше. 

           - Помниш ли какво ми каза? Че сме много различни, като слънцето и луната…

        След малко ще ме убие.Тогава тя напипа един камък и замахна към главата му. Нещо изхрущя. Том издъхна.

   Алис го издърпа  в колата,даде на скорост и скочи. Колата бавно потъна в езерото

          Да, много различни, като слънцето и луната…
 

© Tаня Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Разказ с неочакван край »

13 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз понякога си правя планове, даже наскоро един дългсрочен за две години,който се привали след третия месец, та реших да спра с плануването и да карам ден за ден
  • По-скоро ни се чуди, едва ли би се присмивал на творението си. Но аз имам личен пример за това как и най-перфектните планове не излизат това, което си го мислил
  • Да, човеците кроят планове, а господ от горе им се смее...
  • Всичко е преходно, всичко се изменя, затова никога не крой планове, обикновено се провалят
  • Благодаря !!! Хубав ден!
  • По темата и много ми харесва стилът ти на писане, Таня. Съвсем неочакван край. Поздравления и успех!
  • Благодаря
  • Благодаря, Генек!
  • Добре е - точен женски портрет в началото, типичен. И неочакван край.
  • Времето за четене зависи от четящия. Броят думи е точен. Разказът е интересен и има неочакван край
  • Това е предизвикателство.
    Все едно да кажем ;" Дайте да махнем препятствията в бягането с препятствия".
    Става гладко бягане - друга дисциплина.
    Съжалявам за неудобството.
  • Както и да е...Моят разказ беше 5 минутен, но нейсе...след разправията стана 3 минути. А да попитам - може ли 5 мин. разказ да е 1016 думи??? Да сметнем ? Орязах го. Здраве да е!
  • Таня, извинявай за ограничението в думите,
    но идеята е за къс - 5 минутен ( за четене) разказ.
  • Благодаря Роси!
  • Успех,Таня! Харесах! Толкова обрати в няколко задъхани минути за прочит! Браво!
  • 762 думи е
  • ок
  • 1016 думи. Условието е до 777 включително. Ще дам възможност на автора до седемнадесет часа днес да го приведе в съответствие с правилата на предизвикателството. В противен случай ще бъда принуден да премахна разказа от участие.
Предложения
: ??:??