СМЕХОТВОРНИ СКЕЧОВЕ

                                              Уличен коментар 

   Да, да, мога да го разпозная, защото приличаше на немска овчарка. Обаче не съм сигурна, тъй като в същото време, въобще и не приличаше на немска овчарка.

                                              Уличен коментар 

         Хем прилича на олигофрен, хем не е! Що е то?

                                               Уличен коментар 

        Мисля, че става въпрос за някой от новинарите на БИ ТИ СИ.

                                                              ЛУД

   Здравейте, дами и господа. Днес аз съм Луд! Но още по-луд бях вчера, когато лудостта ми достигна до екстремни измерения. Много ме е срам да Ви разкажа за това, което ми се случи вчера, но все пак трябва да го направя, защото ме е грижа за всички хора, които, също като мен, полудяват всеки ден. Та вчера отидох, представяте ли си, на място, на което ходят само откачалки. Отидох на театър! Знам, знам, може би трябва да ми се сложи усмирителна риза, особено след като Ви кажа, че наистина ми хареса. Беше невероятно! Но по-лошо от всичко останало е, че ми се ходи даже и на опера. Представяте ли си? Аз съм напълно побъркан! Ще отида да хвърля някой касетофон във ваната си, преди да съм се озовал в някоя галерия или библиотека! Сбогом!!!

                                              Уличен коментар 

                                Не знам. Кой е мъдрият човек.

                                            Уличен коментар 

                               Мисля, че в него се пъхат монети.

                                          Уличен коментар 

  Мъжете правят път на жените не защото са джентълмени, а защото искат да ги огледат отзад.

                                   Уличен коментар

              Не знам. Колко страни има четириъгълникът?  

                               ИСТОРИЧЕСКИ  ВИЦ

   Годината е 1066, няколко дни след битката при Станфорд Бридж. Мястото: дворецът на последния англо-саксонски крал Харолд Годуинсън.

   - Ах, този мой мъж! – въздишаше кралицата, гледайки през прозореца на замъка. – Какво ли се е случило по време на битката!

   - Привет, ваше Величество! – каза вестоносецът, току-що пристигайки. – Нося Ви новини за битката.

   - Ох, най-после! – тържествено отвърна кралицата. – Казвай сега, скъпи мой вестоносецо, загубихме ли битката? И ако сме я загубили, то кога ще дойдат едрите, снажни, силни норвежки викинги! Кога ще дойдат да плячкосват, да грабят, да опожаряват и да ни изнасилват, че вече нямам търпение!?

   - Ами, всъщност, Ваше Величество... – запелтечи объркано вестоносецът, - те няма да дойдат.

   - Какво! – разкрещя се кралицата. – Защо?

   - Те няма да дойдат, защото ние победихме – отвърна вестоносецът.

   - Мамка му! – започна да ругае кралицата. – Защо все на мен ми се случва това? Е, нищо, тъкмо няма да имам нужда от баня. А, Вие, мои верни главорези и стражи – обърна се тя към личната си стража, - отсечете главата на тоя идиот  и я хвърлете на свинете!

                                                 Уличен коментар 

           Ами да, спомням си. Онази маса беше плоска също като гърдите на Али Макбийл.

                                              Уличен коментар 

     Понякога на нас, полицаите, ни нареждат да предотвратим някоя дейност, която лично ние одобряваме. Тогава просто се налага да арестуваме онези проститутки, а   после да напуснем бара.

                                Уличен коментар 

                                РОМ:  Не коХментирам, бате ...

                                   Уличен коментар 

                         Ягодата е бозайник, сигурен съм!

                               В КАБИНЕТА НА УЧИЛИЩНИЯ ПСИХОЛОГ

     - Добре дошли в кабинета ми, г-н Ликьоров. Моля, седнете. Имам да Ви казвам много тревожни неща за Вашия син.

   - Момчето ми добре ли е? – попита уплашеният родител. – По телефона ми звучахте много разтревожен, та дойдох възможно най-бързо тук, оставяйки онази жена в операционната да ражда както може.

   - Физически, синът Ви е добре – отвърна психологът, - но, уви, не мога да кажа същото за психическото му състояние.

   - Какво му е на момчето ми? – възкликна г-н Ликьоров. – Ще мога ли да му помогна с нещо!

   - Има само един начин да сторите това – сериозно отвърна психологът.

  - И той е? – попита нетърпеливо родителят.

  - Г-н Ликьоров, няма да Ви лъжа – започна психологът, - мисля, че е крайно време да започнете ДА биете сина си!

  - Моля! – възмути се родителят.

  - Да, точно както ме чухте – отвърна психологът, - трябва да биете сина си. Аз съм убеден, че ако го бяхте ступвали по-често като малък, нямаше да го открием в библиотеката.

  - В библиотеката! – изплашено възкликна г-н Ликьоров. – От това се страхувах. С майка му положихме толкова грижи той да не разбере никога какво представлява библиотеката, а сега разбирам, че сме се старали напразно. Синът ми, моят собствен син, посещава библиотеката!

  - Чух, че дори си е направил читателска карта – каза психологът.

  - Мамка му! – възкликна родителят. – Какъв срам! – изкрещя той, хващайки се с двете си ръце за главата.

  - Сега идва ред да Ви съобщя най-неприятната новина, г-н Ликьоров, и Ви моля да бъдете силен – сериозна каза психологът. – Освен, че беше в библиотеката, синът Ви четеше книга: стара, дебела, с пожълтели страници...

  - О, не, не, не и не! – прекъсна го с крясъци родителят. – не ми причинявайте това, не ще мога да го понеса! Кажете ми само как да се избавя от този срам, ако не е вече късно? Моля Ви, трябва да ми кажете!

  - Много се радвам – започна психологът, - че във Ваше лице срещам толкова отговорен родител. Наистина съм убеден, че Вие ще успеете да му окажете съответната подкрепа, от която той, без съмнение, се нуждае. Но трябва да започнете веднага. Започнете веднага или, кълна се, някой ден ще го видим как пише книги, посещава театри, или пък ни предстои най-големия кошмар за всеки родител, а именно да вземе стипендия!

  - Никога не бих го позволил – започна родителят, - кълна се, че никога не ще го позволя! Още сега се прибирам в къщи, свалям си колана и започвам да го бия, додето задните му части не заприличат на разгорещен телевизионен водещ!

  - Правилно, много правилно – подкрепи го прочувствено психологът.

 В този момент позвъня телефонът в кабинета.

  - Ало, аха, да, добре – говореше психологът. – Съблечи се, идвам веднага.

  - Станало  ли е нещо? – попита съкрушеният родител.

  - Ами току-що ми съобщиха – започна сериозно психологът, - че са намерили синът Ви затрупан под един шкаф от библиотеката. Умрял е на място. Добре, че не заздравихме тези шкафове, но откъде да знаем, че някой ще поиска да влезе там. Простете ми, г-н Ликьоров, но не сме и предполагали,  че може да се роди чак такава откачалка, която да влезе в изоставената библиотека, и то, за да чете, а не за да пуши марихуана като другите нормални деца.

  - Значи синът ми е мъртъв!

  - Да, мъртъв като бившата ми съпруга! – категорично отвърна психологът. – Макар че тя не умря толкова лесно. Трябваше три пъти да я прегазя с колата преди да пукне.

  - Но това е прекрасно! – възкликна родителят. – Сега вече няма срам, няма унижение, няма петно върху родословното ми дърво. Сега с гордост ще мога да казвам, че синът ми е мъртъв и ще избегна срама, на който щях да бъда подложен. О, благодаря Ви небеса – крещеше развълнувано и с радост г-н Ликьоров, напускайки кабинета.

  - Е, мина доста по-леко, отколкото очаквах – въздъхна с облекчение психологът. – Дори не се наложи да му покажа тези схеми за биене на деца и да му демонстрирам как се работи с тази дълга пръчка – каза той, хвърляйки скиците на страна и замахвайки няколко пъти с острата дълга пръчка, разсичаща въздуха с непоколебима жестокост.

                                                  Уличен коментар   

                    Първо се ожених за Люси. Заживяхме щастливо, тя ми роди пет деца, а след това изневиделица ме зарази с гонорея и трябваше да се разведем. После се запознах с Урсула. Тя беше прекрасна. Прекарахме няколко шеметни нощи и тя взе, че забременя. Роди ми три деца, живяхме в една гарсониера, когато се запознах с Роза. Роза беше удивителна. Не след дълго разбрах, че тя е наследила шест милиона и нямаше как да не се оженя за нея. Разбира се, първо трябваше да се разведа с Урсула, защото законите нямаше да ми позволят да се оженя за още една жена. Всичко с Роза вървеше шеметно, но накрая, тя взе, че стана лесбо-девойка. Разведох се и с нея. Последните месеци бях нещастен, но това се промени, откакто срещнах... Александър.

                                       УЛИЧЕН  КОМЕНТАР

               Вода?! О, не, не, не си спомням някога да съм бил толкова болен, че да пия вода.                                 

                                        КОМЕНТАР 

              Онзи ден написах едно твърдо писмо. Да, даже дори го изпратих. Беше написано върху тухла.

                                                    КОЛЕДНИ  ПОЖЕЛАНИЯ

              Скъпи Дядо Коледа,

  Тази година бих желал, да ми донесеш за подарък една ХУБАВА, повтарям ХУБАВА Снежанка! А бе, я ако ти е възможно, направо ми донеси две. Надявам се, че ги имаш в наличност. Само да не стане като миналата година, когато останах доста недоволен, имайки предвид, че “хубавата” ми Снежанка имаше Адамова ябълка. Иначе беше мило създание.

  Също така, бих желал, да ми пратиш и една Пепеляшка, за да поразчисти малко за празниците. Живея в пълна кочина, ако ме разбираш. Сигурен съм, че това ми желание няма да те затрудни много, тъй като не се съмнявам, че с приказните герои често си пийвате по чашка-две.

  Естествено, скъпи Дядо Коледа, не ще е честно, ако забравя домашния си любимец – кучето Бъг. Най-сърдечно те моля да му донесеш малко храна, че като го гледам май умира от глад. А, не – забрави! То вече е умряло.

       Тази година съм бил много послушен и се надявам, че ще бъда възнаграден!

   ПП: Ако пък сметнеш, че не съм слушал достатъчно през годината, то знай, скъпи Дядо Коледа, че много добре знам къде живееш и съм само на един самолетен полет до Лапландия от УБИЙСТВО!

                                                                                                              Поздрави: Дечко Малчуганов