Какво означава една усмивка? За някои може би е малко, за други е нещо, а за мен? За мен е всичко... Защото не е просто някоя усмивка, тя е нейната, най-красивата, най-чаровната, тя няма определение, няма израз, няма картина, няма снимка, няма обяснение, няма равна, няма подобна, няма такава - дори малко близo до нея, няма сравнение, няма метафора, епитет, глагол, изречение, стих, поема, няма... Такава няма, няма и да има, докато я има нея и нейната усмивка...
Представете си млечно наредените зъби, сякаш някой е излял литър блажна боя, подредени от Бога, (все пак тя е Анна и говори с Бога), по-точно и от камъните на пирамидите в Египет, покрити с нежно червеникaв пух, обагрящ лицето, по-мек от облак, докоснеш ли го, потъваш - Нейните устни. Само при мисълта за гледката и за усмивката и разбира се - нежен сатен обгръща кожата ми, потапям се във вана от мляко и сладки стафиди... Розов сън...
Няма по-красива гледка, няма друга мисъл, с която искам да се събуждам рано сутрин с първите лъчи ...