С него малко трудно ни върви разбирателството – нищо, че иначе, дето се казва, си знаем и пломбите по зъбите. Мине се – не мине някакво там време на безметежна дружба и  тъкмо взема да се отпускам – БАМ! Сервира ми някоя щуротевина и аз – в небрано лозе. Мигам „умно” на парцали и се чудя какво точно се иска от мен в момента, а той – сърдит като февруарска буря, `щото не проявявам разбиране видите ли. `Ма кажете ми как!

Компания сме си иначе. Перфектна компания даже! Няма как да преброя колко безсънни нощи сме откарвали заедно, колко изгреви сме посрещали - къде трезви, къде не баш! Що музика (престъпно готина музика!) сме изслушали! Що майтапи и неволи сме споделяли!... Че и по-лоши неща... Напивали сме се в комбина, къпали сме се голи посреднощ в Дунава, в едно легло сме се събуждали... И всичко си беше просто идеално – ясно и лесно като детска игра.

И ни в клин, ни в ръкав... „Искам секс!”  При това с SMS. Посреднощ. Ей така – гръм от ясно небе! Докато карам тежък грип с всички възможни и невъзможни гадни екстри.

В първия момент решавам, че от температурата неусетно съм прещракала централно, ама не би.

Ама чакай малко, бе, брат ми! Как така от нищото – „искам секс”?!...

На пожар връщам най-логичния към момента отговор: „Да не би да си объркал номера нещо?...”

Ц! Не бил. Демек... надежда тука всяка оставете нещата да се разминат така безболезнено! Ам` сега?!...

Шаш и паника тотална!

Стига бе! Не че не съм си го мислела (даже доста съм го мислела всъщност), ама и в най-разюзданите си фантазии не съм си го представяла точно по тоя начин. С SMS. Служебно  почти. Никакъв сантимент, никакви сладникави увъртания, че съм единствена, неповторима и незаменима... То, не че пък бих повярвала, де. Ние да не би вчера да сме се срещнали, та да не знам какво му е мнението за мен! Дотолкова сме си ясни, че само дето по телепатия още не сме почнали да си говорим.

И така, по спешност обмислям аз много сериозно зараждащото се бедствие и накрая решавам да проявя героизъм и здрав разум. (Очевидно, все един от нас трябва да го направи, а по всичко личи, че няма да е той.) И му пиша много мило, че точно сега, за съжаление, съм на умирачка така, че сексът не ми е сред преоритетните желания. Освен това е и самата истина. С температура около 39˚, единственото ми желание е да изпадна в безпаметна кома за минимум три денонощия. Ако не беше това – с удоволствие иначе. Сериозно!

Е, да, ама нали се сещате каква ответна реакция последва?

„Дотук бяхме. Заминавам!”

Боже! Цял живот чакам да се озова насред драма от ранга на „Отнесени от вихъра”! Без майтап!

Както и да е! Преживях го без трагични последици. Обаче няма и месец по-късно...

„Чакам те долу за кафе!!!”

С три удивителни за по-силен ефект. Сакън, не дай, Боже, да ми мине през ума да се правя на недостъпна!

Скачам аз в дънките и беж навън, със спринт направо! Решила съм да бъда тактична като никога и изобщо да не споменавам за ония SMS-и. Обаче още щом го мернах, схванах, че изобщо не му е минало. Ей сега вече, ако не се сбием на това кафе, значи няма земна или небесна сила, дето да ни наруши хармоничната връзка!

„Здрасти!”... „Здрасти!”...

И... толкова! Той инатливо мълчи, докато отиваме в клуба, ама и аз съм решила дума да не обеля първа, ако ще животът ми да зависи от това. Поръчваме, пием си... Гробно мълчание! Час и половина. Приключваме с кафето, чао и... всеки към вкъщи.

Ега ти! По-шантаво преживяване от това не бях имала.

Два дни по-късно – идентична ситуация. Чакам те, здрасти, кафе в пълно мълчание, чао! След още два дни – пак. Докато не влязохме в тоя откачен график и даже свикнах. Уютно ми беше така, предвидимо, безопасно... В края на краищата плямпалата са досада. Хубаво е да има с кого да излезеш, без да те товари с куп глупости.

И така – три месеца. Докато най-накрая той (държа да отбележа!) пръв не издържа. (Шампион съм!!!) Както си киснем на поредното кафе и си мълчим, внезапно ми изстрелва насреща:

-                      Мразя те, да знаеш!

Отново шаш, паника и радост голяма! За едната бройка да го награбя и да го разцелувам от кеф насред барчето. Луда работа!

И оттук като тръгна, тотален рестарт на системата към стара точка на възстановяване, та след два часа някъде всичко си беше в позицията от преди ония проклети SMS-и. (Слава тебе, Господи! Можело значи!)

Чак като се прибрах вкъщи, си дадох сметка, че с този смахнат тип ме свързват много повече неща, отколкото с някои от онези, с които сексът не е бил никакъв проблем. Обичам си го! Страшно си го обичам даже! И точно затова пак бих му отказала... може би...