Опияняваща нощ. Черна, мека и топла като кадифе. Небето и земята се сливаха в едно и звездите сякаш блестяха в нищото. Едновременно далечни и близки, мигащи и неподвижни, красиви и студени, те криеха в себе си цялото онова очарование, което човек сякаш не, вижда, ами по-скоро чувства когато отправи поглед към тях.

В клоните на близките дървета беше кацнал славей и сладките му чисти, камбанени трели се сливаха с приспивната песен на щурците с мекото шумолене на тревата и на младите пролетни листа. Уханието на първите цветя изпълваше леко хладния въздух полюшван от тих ветрец. Въздуха плътен като нощта и в същото време лек, той сякаш целия беше само аромат.

Пълната луна изплува над клонестите дървета и досегашните им сенки се избистриха в меко сияещи, почти сливащи се с нощта правилни форми на прегърнали се тежки многолетници с нежни листенца. Студено красивите лунни лъчи се плъзнаха в ефирността на въздуха и докоснаха с блясъка си капките роса по цветята и тревата. Градината се изпълни с изумруди, диаманти, опали, топази....

Нощта беше една от онези първи пролетни нощи в които всичко лети, или по-скоро плува в ефира, леко, сияещо, нежно, тихо, обгърнато от прохладна пролетна топлина, която почти не се усеща, която е едно цяло с аромат и шепот. Едно диво усещане за живот, една нежност, едно събуждане, когато човек усеща пулсиращата сила почти животински в себе си и и се усмихва весело.

Вратата към откритата тераса изскърца. На гладките топли дъски падна сянка и боси стъпки залепнаха на пода. Песента на нощта погълна тихия бос шум. Стъпките гонейки сянката стигнаха до люлката- пейка в другия край на терасата. Лекото движение на въздуха облъхна стройно, здраво мъжко тяло, което се наслаждаваше на собственото си гъвкаво движение.

Люлката се залюля лениво от тежестта, сребристите лунни лъчи лизнаха мъжката грация излязла от сянката на къщата. Мъжът се отпусна, притвори очи и се потопи блажено в атмосферата около себе си. С цялата си тяло усещаше тази невероятна сила утихнала около него. С пулса на сърцето му, пулсираше цялата вселена. Движението на въздуха незабележимо докосваше всяка открита част по него и той настръхваше влуден от тази нежност. Отвори бавно очи. Постепенно пред погледа му се разкриваше прелестта на градината. Изпита удоволствие- сякаш събличаше жена.

„ Дали има жена която гали и люби така както го прави тази нощ”- помисли той с лека тъга. –„Може-би Луната”- мъжът отправи закачлив поглед към сребристата красавица на небето. Внезапно почувства натрапчиво желание да се отъркаля в тревата, да усети как тези капки роса превърнали се в блестящи скъпоценни камъни лепят мокротата си по тялото му. Чувстваше се опит от аромат.

За да заглуши това желание взе цигара. Пламъкът на клечката кибрит изсъска парливо и предаде дъха си на фината хартия с леко лютиво съдържание. Преди да угасне пламъка близна с блясък зениците на мъжа. Той запуши с наслада така както бе вдъхвал с наслада преди секунди цветния аромат на нощта. Почернялата клечка кибрит застиваше на пода. Въздухът просмука тютюневия дим.

Мъжът беше доволен, че жена му вече спи. Така не чуваше нейното лигаво хълцане и сълзите и не можеха да разводнят удоволствието което изпитваше сега.

След поредния семеен скандал, както обикновено тя се бе затворила в спалнята. Той вече мразеше вечерите когато неизменно от месец насам жена му избухваше в ридания без да е направил каквото и да е.

Какво искаше това глупаво същество. Той се прибираше в къщи веднага след работа, не пиеше много, даваше и всичките си пари и въобще не я докосваше. Тогава какво право имаше тази безмозъчна кукла ( защото тя беше красива като детска кукла) да го нарича „ студен, жесток ангел”, когато той и даваше всичко.

Потъвайки в тези мисли мъжът неусетно бе изпуснал удоволствието на цигарата и ноща и сега побърза да потъне в сънливата люлка и да му се отдаде отново. Не изпитваше каквото и да е угризение на съвестта или съжаление за днешната вечер.

Сега за него важно беше само това което го люлееше изпълнено с блаженство.

В застиналия въздух мъжът остана с отворени очи и поглед потънал в дълбините на нощното небе.

Тихата му лекота се носеше в люляковата прохлада на спалнята изпълнена със заспал спомен на глухи ридания. В тъмнината на божествено красивата кадифена пролетна нощ преляла в затворената атмосфера, блестяха шепа кристално студени сълзи. На сияещата розова коприна на чаршафите се тъмнееше изящна, застиваща женска фигура, потънала в заспалия спомен. Извисеността на нощта прегърна и се сля в едно с нарцисовия аромат, трелите на славея, песента на щурците, шепота на тревите.

Утрото се събуди весело и обля в усмихната светлина всичко. Топлите слънчеви лъчи се плъзнаха закачливо по ръба на люлката- пейка и игриво облизаха мъжките очи. Мъртвешката им студенина ги посрещна с острота и те вледенени се отдръпнаха. Топлината им заопипва тихо контурите на лъхащата студ мъжка фигура. Кристалния, леден блясък на кожата ги отблъсна и покри крайщата им със заскрежена белота, която пречупи зеленото сияние на тревата. Ясните чисти цветове на дъгата заиграха в слънчевите петна на дъските на пода. Сянката на едно листо падна върху изтлялата клечка кибрит. Песента на славея изпълни тихата веселост на картината, допълвайки бърборенето на врабците. Огромна бяла пеперуда плъзна ефирната си лекота над един нарцис налял въздуха около себе си с нежно ухание. Живо и упойващо бръмчене на пчели завладя кристално чистия аромат.

Блясъка на деня промуши тихо великолепието си през крехкостта на стъклата и навлезе със сияещо величие в спалнята, разположена в сенките на напъпилите люляци. Две диамантени сълзи пречупиха искрящата му красота и я сейнаха по копринената розовина на чаршафите, пръснали в нея целия смисъл на мъртвите женски очи. Изяществото на фигурата потънала в мекотата на пуха се пречупи и засия студено в нежността на стайния въздух. Пъстра сянка игриво затънцува по повърхността на сиянието, коприната на леглото, женската фигура.

Кристалния глас на славея отново изпълни топлината на деня и следвайки великолепието му разля сладостта си в студената тишина под люляците. Ефира затрептя от тихия полъх на пролетния вятър, който разпръсна аромата на нарциси, зеленина, пролет, топлина и студена тишина.

В късния следобед изяществото на градината беше потъпкано и по нея бяха останали следите на груби мъжки, военни обувки, стъпвали неразумно по красотата, убивайки без жал.

Напорист полъх се вмъкна през отворения прозорец на офиса и разлисти докладите. Шумна отчаяно в тихото и привлече внимание към лъхащите на прясно мастило документи. На последния лист в заключение беше отбелязано: „Смърт, настъпила вследствие на сърдечна недостатъчност” и в двата доклада.

Следващата нощ нахлу в пространството, същата като предишната.