Снежанка и принцът преминаха през портите на палата.

-Огледалце, Огледалце, повтори коя е най-красива на света! - злата мащеха дочу радостни възгласи през прозорчето на стаята си, но те не я интересуваха - важен бе единствено отговорът на огледалото. Винаги най-важно бе огледалото, то знаеше истината и пътя, който трябва да се извърви за нея. Ако трябваше някой да умре (Снежанка!) тя ще го направи и го бе направила - 3 пъти. И накрая отговорът ще е: "Ти, царице, си дарена с уникална красота..."

Чувството е неописуемо, тя беше единствена по своята красота, най-... Върховната ù цел бе постиг...

-... Снежанка е най-красива на света!

-Невъзможно!!! - изкряска злата мащеха. Как бе възможно? Как бе оцеляла? Яростта ù нарасна, а огледалото безмилостно ù показваше горчивата истина: "Принцът и Снежанка отиваха при краля!". С нея бе свършено, нищо не можеше да направи. Снежанка отново бе победила и сега щеше да разкаже всичко на баща си.

-Ти... единствено ти си виновно! - яростта ù се насочи към Огледалото. Сега разбираше всичко. Манията, желанието, всичко - източникът бе огледалото!То я беше провалило. Беше обсебена от него!

-Ще те унищожа! - извика Злата мащеха и взе стола.

В същия миг влязоха Снежанка, принцът, Краля и двама стражи.

Злата мащеха застина със стола в ръце. Като че ли водеше душевна борба с невидим враг. Лицето ù се изкриви в гримаса на нечовешко усилие. Трябваше... трябваше да...

Какво става... Толкова боли...

-Хванете я!

Не мога да помръдна! Трябва... Какво става с мен? Трябва...

-Огледалото... - стражите я събориха, издърпаха стола от изтръпналите ù ръце - ... унищо... Хррррррр

Започна да се гърчи от болка пред застиналите стражи.

-Отдръпнете се! Тя умира - рече кралят и след миг Мащехата застина. Един от стражите провери пулса ù.

-Мъртва е!

И всички заживели щастливо? Не, не, това не е краят.

-Това заслужава за всичко, което ми причини - с твърд глас каза Снежанка, без да отлепя очи от Огледалото. Толкова е красиво. Толкова... могъщо. Могъщо(?!), защо да е могъщо. Нещо не е наред. Усещам го.

"Аз ще ти служа вярно. Ти, Снежанке, си най-красива на света!"-гласът в главата ù бе толкова гальовен, приятелски. Толкова... красив.

-Снежанке, добре ли си? - "Принцът! Отпрати го. Имаш по-важни дела за вършене в момента. Днес ще се роди момиче. След години то ще те измести по красота. Искаш ли това да се случи? Искаш ли?"

-Да, добре съм. Чувствам се чудесно. Перфектно, но първо трябва да говоря с баща си. Насаме.

-Татко, искам да те помоля нещо. Много е важно за мен. Дори и да звучи налудничаво - повярвай, трябва да направиш това, което ти казвам.

-Кажи, дъще. Не вярвах че си жива, онази вещица, тя... Няма значение, каквото поискаш, твое е.

-Искам да издадеш указ. Всички новородени трябва да умрат! Защото след години едно от тях ще убие обичната ти дъщеря. Видях го в сънищата си и знам, че това трябва да се направи. Моля те!

Кралят сбърчи чело. Желанието на Снежанка бе странно и ужасно, но тя му бе дъщеря, можеше ли да откаже. Дори и цената да е животът на новородените?

"Мислех, че си мъртва, но ти си жива. Не, не мога да ти откажа и ако това е начинът да те спася в бъдеще, ще го направя."

-Добре, дъще, добре, щом така трябва - въздъхна тежко кралят.

-Ти, Снежанке, си дарена с уникална красота,

ти, ти си най-красива на света!