Снимка върху стария бюфет

                  Някога сигурно е бил красив. Формите му бяха приятно закръглени  и симетрични.  Долната част беше по-дълга и по-широка от долната, която беше по-малка, но за сметка на това остъклена. Вътрешната задна страна беше изцяло покрита с огледало, олющено тук-там от дълга употреба.  Гланцът на фурнира почти липсваше, освен там, където човешка ръка не беше се докосвала. Чекмеджетата с  издути  предници имаха по една дървена топка по средата и служеха за дръжки за по-лесното им отваряне. Вероятно съдържаха безброй непотребни неща, отдавна забравени от собствениците на този стар шкаф. Над целия този разкош с отминала слава се мъдреше стъклена ваза. Тя беше синя като “буркан” на милиционерски  “Москвич”, а на дъното беше посивяла от старост и утайки. До вазата се беше подслонила правоъгълна дървена рамка. Зад стъклото на рамката имаше снимка, направена отдавна от любител фотограф. Личеше си по  композицията, пейката и фигурите, седнали на нея, бяха стигнали почти до небето, а самото небе беше като тънка ивица, нещо като ширит с неопределен цвят. От тази снимка се усмихваха чаровна млада жена и пълничко русо момиченце на не повече от 4-5 годинки. Явно бяха майка и дъщеря, макар че никак не си приличаха. Майката беше с тъмни, почти черни коси, леко удължено лице, черни очи с формата на бадем и пленяваща усмивка. Дългите ù коси падаха като водопад над високите ù рамене и оттам се спускаха към предизвикателната ù гръд, която навярно беше доста щедра. Тялото беше доста слабичко и фино, личеше  от късата ù пола, която разкриваше  приятно  оголени колена. В усмивката ù имаше нещо предизвикателно и подчертано сексуално  излъчване. С две думи беше интересна жена някъде между 25 и 30 години.

         За разлика от майката, детето беше силно русо, с къдрици като на венецианска кукла, широкото ù  кръгло лице, осветено от широка  детска усмивка, говореше за доброта и радостно чувство, че се снима с мама.

         По облеклото и на двете личеше, че снимката е  направена отдавна. Сега модата беше съвсем друга. Тази карирана пола говореше за средата на 50-те години,  а и прическата, макар и класическа къса, отговаряше на линията от епохата  преди “тупираните” коси.

         Ник стоеше пред тази снимка, не можеше да повярва на очите си. Не можеше да има грешка или случайна прилика.  Това беше тя, неговата състудентка Доротея, с която бяха следвали 3 години. В началото на четвъртата тя се беше омъжила и напуснала Института.

         Дали пък съдбата не беше изиграла поредната си  шега, да го доведе тук, в този дом, където  явно наличието на тази снимка над стария бюфет не беше случайно. Домът на Доротея!

         Всичко беше започнало в началото на лятото. Беше го хванал някакъв летен грип, с висока температура, силна кашлица, хрема и болки в стомаха. Поне 3 дни на легло му беше казала участъковата лекарка, и активно лечение със сулфамиди, много чайове, сокове и въобще течности. Цял ден охкаше, пъшкаше и лежеше като парцал. Нямаше сили даже да си направи чай. Жена му с двете деца бяха заминали  за  Бургас при бабата и той беше съвсем сам в огромния апартамент.

         Благодарение на интензивното лечение, на третия ден се почуства доста по-добре. Вече можеше да чете книги, да гледа телевизия. Времето беше прекрасно, но засега нямаше сили за разходки. Високата температура го беше изтощила. Изморяваше го и четенето. Лежеше в леглото и затворил очи, се унасяше в кратък сън.

         След поредното събуждане реши да се обади на някой приятел. Въртя на един, на друг, не можа да се свърже с никой. Навярно бяха на работа, а там не искаше да ги безпокои. Когато вдигна за трети път слушалката, за да се обади в Бургас, в слушалката  нямаше сигнал. Чукна няколко пъти  на вилката на телефона и в слушалката се  чу женски глас. Беше готов да отправи една “благословия” към телекомуникационната компания, но тембърът на момичето го заинтригува. Много особено произнасяше  буквата “р”, а  “с”-то звучеше като “ш”. Заслуша се в разговора, който явно беше към своя край.  Реши да се  позабавлява и се включи в разговора. Момичето или жената явно не се страхуваше да говори с непознати и прие съвсем естествено  диалога. Другият или другата явно беше прекъснал връзката.

-      Кой си ти, направо попита гласът.

-      Аз съм Стефан, а ти?

-      Казвам се Ина, но сега нямам време за разговори, уча за матура, а имам и други проблеми.

-      Боже, толкова млада и вече големи проблеми.

-      А ти много ли си стар, не личи по гласа ти.

-      Не съм, излъга Ники. Студент съм трета година.

-      Какво следваш?

-      Журналистика.

-      Аз пък ще следвам унгарска филология, каза наперено  момичето. Ако си оправя проблемите.

-      Какъв ти е проблемът, дай да помагаме.

-      Бременна съм, трябва бързо да направя аборт, каза Ина, все едно казваше, че  трябва да отиде до Княжево.

-      От този, с когото говореше ли? И той ли е абитуриент, или е някой батко.

-      Не, този е другото ми гадже. Той не знае в каква ситуация съм и иска да се видим довечера.

-      Е, и? Ще се видите ли?

-      Да, една приятелка вдига купон, техните са на курорт. Теренът е чист.

-      И двамата ли ще бъдат на купона?

-      Естествено, те се познават, даже са приятели.

-      Ами тогава да дойда и аз, каза Ники, смеейки се вътрешно. И си представяше физиономиите им, като видят един чичко на 50+, на тийненджърски купон.

-      Ами ела, имам хубави приятелки. Пък може и аз да ти харесам.

-      Сигурно си разменяте гаджетата от време на време, я провокира Ники.

-      Да, разбира се. Само има един, който не дава на приятелката си да прави секс с други, а той е спал с всички.

-      И с тебе ли?

-      Разбира се и с мене, ама вече не го искам. Иска само той да я чука, а когато я няма, кара наред.

-      Охоооо, голям “чукач” трябва да е тоя.

-      Глупости, просто е по-интересно, когато сменяш партньора. Ти не обичаш ли това. Да не би и ти да си егоист като нашия Стефан.

-      Хахахахаха, и той ли се казва Стефан?

-      И той. Не го понасям вече.

-      Как ще се оправиш с аборта, а имаш и изпити?

-      Ще се оправя, не ми е за пръв път. Слушай, запиши си телефона ми и ми дай твоя, да си поговорим след матурата.

Ники записа телефона ù, но  диктувайки своя, смени 2 цифри. Не можеше да си даде домашния телефон.  Само след броени дни семейството му се връщаше.

Откровеността на момичето го беше потресло. Знаеше, че младото поколение има много свободни разбирания за секса, че за тях “чукането не е повод за запознанство”, но пък да се споделя с абсолютно непознат такива интимни неща  го шокираше силно. А тя си го казваше, все едно разказва приказката за Червената шапчица.

    Беше събота вечер, Ники беше сам. Семейството му все още не беше се върнало. Захвърли книгата и реши да се обади на  Ина.

След третия звън, някой вдигна слушалката. Беше Ина.

-      Как си, оправи ли се? Стефан съм.

-      Познах те, и ти не казваш “р-то” като хората.

-      Какво правиш, не си ли на купон?

-      Не, тази вечер не ми се ходеше. Писнаха ми. Чета една интересна книжка. “Синухе Египтянинът”, чел ли си я?

-      Да, чел съм я и много я обичам.

-      А ти защо си вкъщи събота вечер? Нямаш ли си приятелка?

-      Имам, но замина  на село при родителите си, каза Ники, смеейки се вътрешно.

-      Ела ми на гости, предложи Ина. Нашите са на вилата.

-      Не се чувствам добре, много съм изморен. Друг път.

-      От какво си изморен, нали си студент.

-      Студентите също имат нужда от пари, работя като извънщатен сътрудник към един вестник. Правя преводи. Днес имах тежък ден.

-      Ела, тъкмо ще се разведриш, пък и на мене ми е скучно сама.

-      Бих дошъл с голямо удоволствие, но не днес. Топло ли ти е?

-      Не, току-що си взех един душ и сега лежа на леглото. Още не съм се облекла.

-      Гола ли си?

-      Да, защо да не съм. Сама съм и ми е топло.

-      Не ми говори такива работи, ще ме възбудиш.

-      Хахахахаха, може би това искам, за да дойдеш.

-      Ако дойда, най-напред ще те покрия с целувки. Цялата, няма да оставя едно кътче нецелунато.

-      Сигурно ще ми хареса. Аз обичам да ме целуват там.

-      Ина, спри!  Иначе и аз ще се съблека. Вече съм настръхнал

-      Много ли е твърд? Дай да си поиграем на телефонна любов. Искаш ли?

-      Искам, Ина, много искам. Погали ме силно. Стискай го. Нали чувстваш колко съм възбуден. Ти си страшна. Представям си ако бях при теб, какво щеше да бъде.

-      Казах ти: ела, и аз те искам. Ето, трябва сама да се погаля, вместо да чувствам устните и езика ти там. Много обичам “сикстинайн”, а ти?

-      И аз, разбира се.

-      Стив, гали ме по-силно, искам да свърша бързо. Ох, трябваше да отида на купона. Но са ми писнали.

-      Ина, миличка, нали чувстваш устните ми върху себе си, ръцете ми на гърдите ти. Големи ли са?

-      Да, и са много твърди, ще ти харесат. Целувай ги. Така, гали ме по-силно, смучи гърдите ми. Много ти е палав езикът, харесвам го. Слез по-надолу, искам го там, искам да почувствам устните ти върху моите бърни и езикът ти да притиска малката пъпка в мен. Още малко и свършвам, нали чувстваш колко ми е хубаво. Искам и ти, заедно да свършим.

Ники не издържа и изля цялата си страст, а от гърлото му изригна подтиснат вик на удоволетворение. Ина го почуства и  думи на благодарност се  смесваха със  стонове на  една щастлива жена.

                  Поговориха  още малко, вече успокоени,  обещаха си  да се срещнат в близките дни, пожелаха си “лека нощ” и  затвориха телефоните си. (следва)