Снишават се звездите - ІІІ част

ГОСПОДАРЯТ НА ДОМА

Сутрешното слънце постепенно премина в облак и заръмя дъждец. Но земята бе толкова знойна, че хладина изобщо не се усети. Едва се дишаше от изпаряващата се влага.

Децата, останали сами, се заиграха по моравата пред къщата. Възрастните не им обръщаха внимание, всеки от тях подхванал обичайните си домашни задължения.

По едно време Слави завика:

-Како, како! Виж! Котето Мърко си играе с голям шарен червей.

И момченцето заразмахва възторжено нещо около главата си.

Мирея веднага оттича към него. В първия момент и тя се учуди на шарения червей, но бе по-голяма и осъзнавайки се на мига, разбра, че това е змийче. Със страх и лека погнуса го издърпа от ръцете на брат си. Не пораслото смоче беше замръзнало и с нищо не показваше, че е живо.

-Стой до него и го пази! – нареди тя на хлапака и отиде в мазата на къщата за буркан.

Двете деца малко след това поставиха змийчето в буркана и затегнаха капачката, без да се замислят дори, че до 24 часа без въздух смокът ще се задуши. Това беше последната им грижа сега. Трябваше да наградят за смелостта котето Мъри и го почетоха с кебапче от пълната тенджера, която бе скатала върху скрина баба им Яна.

Към обяд дядо Добри се прибра уморен, но и доволен от отметнатата работа.

Децата го посрещнаха с ентусиазъм и му показаха буркана с шареното змийче. То бе заело една поза и не помръдваше.

Както се смееха очите на дядо Добри, така сянка премина през челото му и облак сякаш ги прикри. Той тихо, но твърдо изрече:

-Деца, деца… Знаете ли какво има в този буркан?

-Да, дядо, змия…

-Не, Мирея! Този ден вие сте погубили господарят на дома. Това е бил пазителят и духът на къщата. От днес тя остава без закрилник и кой знае какво може да ни се случи. Ще трябва да омилостивим домашните божества и дано приемат курбана ни!

-Как, дядо? – гласът на Мирея бе пред скъсване, толкова много мъка бе насъбрал.

-Сега ще ти обясня, рожбо! Иди вътре в хола, в резбования скрин трябва да има стара глинена купичка. Напълни я с прясно мляко и ми я донеси веднага. А, да не забравя, вземи и една шепа захар, но гледай да не посипваш навсякъде откъдето минаваш. Донеси и нея! Ще правим жертвоприношение.

Девойчето веднага се затръкна да изпълни повелята на дядо си. Толкова много го обичаше, че не подлагаше на съмнение нито една негова дума. Откакто баща й загина в нелепа катастрофа, дядо й бе авторитет и пример за подражание. Пък и той самият бе мъж до мозъка на костите си.

Мирея донесе продуктите, които възрастният мъж й бе наредил да потърси. Сега не й оставаше нищо друго, освен да застане настрани с братчето си и да наблюдава действията на дядо си. А те бяха повече от загадъчни.

С ритуални плавни движения мъжът сложи глинената купичка пред прага на къщата. После запали ароматна свещичка с мирис на сандалово дърво и магнолия и прекръсти четирите кьошета на вратата. Взе в шепата си захарта и поръси в ъглите на всяка една от стаите. После се върна навън, взе прозрачния буркан и внимателно изсипа змията на плочестата пътека. Смокът продължаваше да стои като застинал. Но малко свеж въздух му трябваше и тялото му потрепна, шарките се заогъваха, а той самият просъска, плезейки разполовен език. Насочи се право към купичката с мляко и започна да се храни от нея.

В плътната тишина децата въздъхнаха с облекчение, че господарят на дома бе все още жив и нямаше да ги изостави на произвола на съдбата.

А дядо Добри, доволен от свършеното, се подсмихна под мустак, като ги остави да се забавляват самички и подхвана пак някаква своя си работа.