24.08.2018 г., 17:22 ч.  

 Снишават се звездите - І част 

  Проза » Повести и романи
655 1 4
Произведение от няколко части
8 мин за четене

ЕНЬОВДЕНСКО РАЗКОВНИЧЕ

 

-Дядо Добри, разкажи ни приказка! – двете деца по пижамки и вече в леглата гледаха възрастният мъж с очакване. Той се изкашля, включи лампата-костенурка на тиха музика и целия таван се осея със звездите излъчвани от нея.

-Добре, палавници, слушайте и заспивайте!

 

„На края на селото, в чиста и спретната къщурка, живяла селската веща жена – баба Злата. За хората, на които помагала със своите умения, тя била златна, затова възприемали името й като злато. Но имало и такива, които я гледали под вежди и я мерели с аршина. За тях тя била зла. Не можело да се каже кои били повече, имало и от едните, и от другите. В крайна сметка човек не може да угоди на всички, дори и да му се иска.

В обширния й двор вместо цветя били насадени билки. Точно 77 вида, за всякакви болки и болежки. Нямало само половин билка, наречена разковниче. Не защото не искала да си я завъди, ами защото трудно се намирала, ако изобщо някой някога я бил виждал.

В началото на лятото от града пристигнала булката на  стария вече чорбаджия Хаджи Въло, хубавицата Гюла. Наистина било прелестно младото невесте. Само че черна мъка я изяждала и убивала красотата й. Вече повече от пет години не можела да зачене и да се сдобие с така желаната от мъжа й рожба.

Та, дошла тя в селското му имение да се поразсее и да постъпка мъката си. Но като гледала селските майки с отрочетата им, тъгата й още повече натежавала.

За щастие или не, се сприятелила със комшийската кадъна, туркинята Лютфие, чийто мъж носел името Демир Бозан. Тя също била млада и хубава, и чакала всеки момент да се сдобие с рожба.

Двете жени често се заседявали следобед на кафе и споделяли тайните си една с друга. Гюла чистосърдечно изплакала мъката си пред новата си дружка. Лютфие се замислила за момент и после й рекла:

-Иди при баба Злата, баячката. Ако тя не намери изход от ситуацията, няма кой друг да ти помогне.

Гюла дълго се колебала. Отдавна била загубила вяра в магии и молитви. Но накрая се решила, като отсякла в себе си:

-Защо пък не? Ако не помогне, поне няма да навреди.

А лятото било напреднало и наближавал езическият празник на Янко Купала – Еньовден.

Стегнала се сутринта рано Гюла, та право в горната махала, при баба Злата. Разказала невестата за своите тегоби. Бабата внимателно я изслушала, после я подпитала за възрастта на мъжа й. Замислила се за момент, като че се вслушвала във вътрешния си глас и й казала:

-Булче, ще ти изплета венче от шест билки, които отглеждам в градината си. Седмата, разковничето, ще трябва сама да я намериш. Ще отидеш довечера на реката да се изкъпеш, но трябва да е по първи петли и ще мълчиш през цялото време. Водата трябва да е мълчана. Иди после на селския кър да търсиш разковниче. По втори петли се изкъпи, както си по риза, в росата. Намериш ли разковничето, изчакай трети петли да доведат треперещото слънце и нека те изсушат лъчите му. Вярвай ми, до година ще имаш рожба!

И баба Злата отишла в градината, като набрала от нея шест билки: еньовче за здраве и щастие; свенливче – за добродетелност и почтеност; омайниче – за красота, обичниче – за споделеност , страстниче – за чувственост и безсмъртниче – за дълъг живот. Сплела ги ведно във венец, който споила с червен конец и го връчила на младата жена. Гюла с вълнение го приела и поела умислена към къщи.

Към полунощ си сложила венчето на главата. Избрала едно потулено и завирено място при реката и се изкъпала, както я научила бабичката. После, само по риза се отправила към нивята. Пълната с мляко месечина я наблюдавала любопитно отгоре и чакала някой да я издои.

По същото време Лютфие започнала да ражда и повикали баба Злата да й бабува. Демир се въртял като несвестен, затова старицата му наредила:

-Момче, еньовденската нощ е, иди на най-плодната си нива, защото житомамниците могат да й отнемат берекета. И без това си безполезен тук и само ни се пречкаш. Това, което предстои са си само женски мурафети.

Нагонила младия мъж баба Злата и вещо се заела с израждането на детето.

А през това време Гюла била стигнала нивите и като видяла разлюляното море от жита избрала най-плодородната нива и се окъпала в росата й. После тръгнала из нея да търси разковничето. Дълго вървяла из буйната растителност, докато не спряла под големия орех в центъра на нивата. А там… Там я чакал Демир. Направил й знак мъжът да не говори и с опитен жест изхлузил влажната риза през главата й.

После… Можем само да се досетим какво се случва между млади мъж и жена, които се харесват. Едно от неписаните правила по празника на Иван Бильобер било, че ако хванат на нивата си житомамница, стопаните й имат право да я набият и озлочестят. Естествено, както може да се предположи, боят бил спестен и се пристъпило направо към любенето…

Времето било спряло за младите. Разбрали, че е момента на изгрева, когато от последните къщи на селото се чули гласовете на трети петли. Слънчевият диск треперливо изскочил зад хълма и двамата, голи-голенички се изправили, като не смеели да се погледнат в очи. Венчето отдавна се било разпиляло на основните си цветя около тях, а сенките им заиграли цели на първите слънчеви лъчи. Когато около им се разсветлило достатъчно, Гюла свенливо продумала:

-И все пак, бях дошла за разковниче. А така и не го открих.

- Напротив! – дълбоко се засмял Демир. – Името ми в превод на твоя език значи Развалящ желязо или иносказателно – По-силен от желязото. Аз съм твоето Разковниче!

И мъжът силно и нежно сплел ръце около снагата й. През тази нощ за двамата не съществували други хора. Но скоро трябвало да се събудят от сладкия сън.

Вкъщи Демир го чакал един малък юнак. Понеже бил роден на Еньовден го нарекли Янко.

След девет месеца и Гюла се сдобила с дългочаканата рожба. Била момиче и я нарекли Биляна – на билките, които се берели по време на зачеването й.

А чорбаджията Хаджи Въло се споминал от голямата радост. И това може да се случи, човек да не може да понесе голяма радост и щастие и да си отиде от тоя свят заради тях.

Какво станало обаче с Гюла и Демир след това, ще ви разкажа в друга приказка…“

 

Тъкмо се канеше да излезе безшумно от стаята и внучката му Мирея отвори едно по едно очите си:

-Дядо, а защо баба Злата е пратила Гюла точно при Демир Бозан, а не при друг мъж?

-Шттт, по-тихо, умницата ми. Брат ти вече спи трети сън. Ще ти отговоря утре, на закуска. Заспивай сега!

» следваща част...

© Елия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??