18.09.2018 г., 17:18 ч.

 Снишават се звездите - V част 

  Проза » Повести и романи
532 1 5
Произведение от няколко части « към първа част
6 мин за четене

СЪЛДЪРМИ[1] И МЕДЖИДИИ[2]

 

След като напусна стаята на децата, дядо Добри подмина спалнята, която от години делеше с баба Яна и се запъти към навеса зад къщата. Присветкайки с едно фенерче, за да не пали яркото осветление, той се зарови в някакъв шкаф с отдавна неизползвани боклуци. От дъното му извади резбовано сандъче, пълно със красиво изработени сълдърми и две-три кесийки – едната издута от златни, а другата от сребърни монети.

Това беше неговото наследство за обичните му внуци. Откакто бяха загубили баща си, а майка им хвана чужбината, той кроеше и прекрояваше как да им остави богатството, което имаше, та хем да не изнемогват финансово, хем да има и за техните деца.

Досега за отглеждането им бе продал 5-6 монети на колекционери и изкара добри пари. С меда, който вадеше от пчелните семейства преживяваха някак си, но не беше достатъчно.

Дааа! Утре го чакаше много работа. Трябваше да напише завещанието си. За всеки случай! Човек не знае, кога няма да се събуди повече и затова всичко трябва да предвижда.

После щеше да изчака щъркелите от гнездото на комина да излетят на нивата и под претекст, че ще оправи няколко разместени керемиди, щеше да скрие съкровището под гнездото им. Там никой нямаше да се сети да го търси.

И най-накрая – удобно време беше да посети подивелите си приятелки при крушата. Щеше да извади готовия мед, който сервираше само вкъщи и на добри приятели. Толкова рядък и уникален по своя състав беше той.

Така подредил плана за другия ден, мъжът отиде и спокойно легна до топлото тяло на баба Яна, която изнурена от несвършващия селски труд не бе могла да го изчака будна.

Рано призори, когато небето беше най-тъмно и звездите се снишаваха да изцедят последната си светлина от себе си, дядо Добри бе вече на крак. Нощните светила наистина бяха надвиснали току над главата му и предвещаваха сякаш нещо не добро…

Наплиска се, гол до кръста, със студена чешмяна вода от двора и като си тананикаше с красивия си баритон: „Нишу се звезде…“, но така, че да не събуди спящите в къщата се зае с предвиденото за деня.

Дълго време му трябваше да измисли какво да запише в завещанието на внуците си и то така, че да не се разбере за намереното съкровище. Иначе като нищо държавата би го секвестирала.[3] И тогава от неговите усилия нямаше да има никаква полза.

Накрая успешно сгъна листа на четири и го пъхна в дървеното сандъче.

Слънцето вече бе над хоризонта и щъркелите отдавна се бяха изнесли към Щъркеловата нива. Два големи – съпрузите и четири дребни – тазгодишното поколение бяха отпрашили към Злия шавар да търсят препитанието си. Когато гнездото се изпразни за повече от час, дядо Добри постави дървената ръчнокована стълба и се качи на покрива.

Баба Яна, засланяйки очите си да се предпази от слънцето му подвикна шеговито:

-И дядка, внимавай с високото! Да не ти събирам кокалите в торба!

-Няма, няма, булка, още съм млад!

-Млад си, затова те няма никакъв!

Тя го наблюдава още малко и после зашета из двора. Трябваше да се оберат доматите и да сложи салца[4] в шишета, че зимата е дълга и все нещо трябва да се яде.

Дядо Добри прилежно подреди разхлопаните керемиди. Планът му бе добре дошъл да посвърши работа и вкъщи, че при всеки по-силен дъжд таваните протичаха на места.

Зашушнат в работата на високо не усети кога бе станало обяд и буля Яна привика домашните да ги нагости.

-Слав, - обърна се Добри към внучето – след като се наядеш иди да се изкъпеш. Но ползвай домашния сапун на баба ти, че е без мирис. И не обличай жълта фланелка, че тия жилещи насекоми налитат точно на този цвят. Ще те водя с мен на Щъркеловата нива, при пчелина в крушата.

Слав, неочаквал предложението на дядо си, подскочи на стола и със скоростна бързина доизкуса супата си. Хапна набързо две кюфтета, така, както си бяха, без хляб и се скри вкъщи.

Стар и млад, ръка за ръка, се отправиха към нивата, която събираше щъркелите от околността.

 

 


[1] Сълдърма - вид сребърно украшение от 5-6 реда синджири, закачвани на едното рамо и встрани на пояса (за мъж)’ (Зарово, Сол.) (от тур. sondurma, sundurma ‘навес’),

[2] Меджидия - стара турска монета, дробна на златната турска лира. Използвана е в обращение в Османската империя. Златното меджидие е равно на 100 куруша. Съдържа 6.610 грама чисто злато. Сребърното меджидие, известно като бя̀ла меджидѝя се равнява на 20 куруша – 1/5 от златната турска лира.

[3] Секвестър – забрана върху имущество или имот за ползване в полза на държавата.

[4] Салца – доматен консервиран сос.

» следваща част...

© Елия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, станало е по трудния начин.
  • Друго си е да го научиш с 10 жила в....Г...ърба...
  • Не трябва да си пчелар, за да го знаеш. Обикновена техника на безопасност.
  • Това за жълтото мириса и пчелите и аз го знам Веднъж брах сливи над пчелин- с жълта рокля и парфюм....
  • Благодаря, Марианка, че не спираш да ме окуражаваш!
Предложения
: ??:??