Сняг
Събудих се.
Прозорецът над главата ми сърдито проскърцваше под напора на вятъра.
Завинаги ли си отиде?!
Погледнах навън да попитам старите си приятели - измръзналите дървета и ахнах!
Светът през стъклото ме гледаше с очите на току-що изпрана болнична престилка.
Ослепителна белота!
Помниш ли?
... Бе току-що завалял първият сняг.
Ти взе ръцете ми в силните си мъжки длани (те бяха тъй топли, а навън бушуваше зима).
Помниш ли?
Тогава за пръв път видях колко са красиви очите ти.
Отдавна бе. Много зими посрещнахме после двамата...
А днес измръзнаха пръстите ми!
Питам се: Защо си отиде?
Нима те достраша от първия сняг?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Вълчева Всички права запазени
