28.10.2010 г., 13:53

Сняг

636 0 0
1 мин за четене

Децата се бяха събрали да гледат възрастната жена. Тя тичаше в кръг и от устата ù  бавно се стичаше бяла, пухкава като снега пяна - умираше, нямаше кой да ù  помогне, защото... никой не искаше. Тя умираше смешно, умираше бавно, умираше трагично, умираше драматично, умираше за пореден път.
Дъртата кранта хич не умираше - просто беше адски лакома кучка, която се бе задавила с четвъртата си пържола за деня. Всъщност не бе четвъртата, не бе и петата.
Истината е, че тя няма пари за пържоли и не бе старица. Осемте ù деца ставаха свидетели на края на майка си - жена на 40 с опаковка на 65 годишна, цял живот работила по 18 часа на ден, за да изкарва прехраната на семейството си. Тя наистина умираше.
До тук ù се бе случвало да умира много пъти наистина - беше много добра актриса. Беше обиколила всички театри в Париж, беше преспала с всички, ако не и с повече - кметове, политици, банкери, бизнесмени, един убитак от Mc Donald's, посланици, мутри, мутреси, домашни любимци... оргии, камшици, строги господари и господарки и господарчета и господарченца и сега умираше.
Последната надежда тичаше в кръг и от устата ù се стичаше бяла, пухкава като снега пяна. Децата на хаоса, още малки и нищожни, сега бяха по-силни от нея и я дебнеха - чакаха момента, в който лудешкият танц на смъртта ще спре и надеждата ще си отиде.
Смъртта си отиде... смешно. Те се разбягаха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Любенов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...