Софийска сага 14
Глава единадесета
Беше пролет. В паркове и градини цареше оживление. Детските площадки се чистеха, съоръженията - люлки, пързалки и други, се боядисваха в ярки цветове. Децата се радваха на хубавото време. Стари и млади бяха хвърлили зимните дрехи. Леки като пеперудки в неделното утро, се разхождаха по булевард „Руски“. Кафе аперитив „Берлин“ беше наредил масите на тротоара и първите гости вече си пиеха аперитива. Беше един и трийсет, когато колата на турското аташе спря пред хотела. Алиата скочи пъргаво от колата, мина от другата страна на автомобила и отвори вратата. Отвътре, усмихната и щастлива, излезе Слава, благодари на кавалера си, хвана го под ръка и двамата се насочиха към запазената предварително маса. Бай Дончо - сервитьора, веднага притича към постоянните си клиенти. Широка служебна усмивка се разливаше на лицето му. Взе поръчката и изчезна към бара.
Преди броени седмици дипломатът беше изпратил семейството си за Истанбул и вече си позволяваше явно да демон ...