Сол и пудра захар
Клоните на младата дюля докосваха лозата, натежала с плодове. Кехлибарният цвят на гроздето блестеше под горещото августовско слънце. Жегата загряваше дебелата ламаринена шапка на лятната кухня. Ясемин, седнала на малкото си столче, рисуваше най-близката чепка грозде. Вентилаторът бръмчеше зад нея и развяваше дългите катраненочерни кичури на детето. Мухите кацаха по узрелите плодове на овощната градина и заглушаваха в хор звука, идващ от въртящата се перка.
- Oф, нахални мухички, не кацайте по натюрморта ми! Или искате да ви рисувам и вас?! Добре, съгласна съм, но не мърдайте, стойте си там, палавници такива! - скара им се малката художничка.
- Ясемин, с кого говориш? - чу се гласът на бабата, идваща от мазата с куп тави в ръце.
Зелената тензухена кърпа с фина дантела криеше скоро боядисаната ù коса, очите ù изглеждаха по-зелени, откраднали си от цвета на забрадката ù. Стръкче латинка красеше дясното ù ухо. Какво имаше в този ден, та баба ù така шеташе, като че ли е празник? Даже закуската тази сутрин бе просто намазана филия с масло и мармалад от ягоди.
- С мухите си говоря, бабо, казвам им да стоят мирно, че да ги нарисувам! Но те хич не ме слушат! А ти какво правиш, бабо? - обърна глава към жената внучката.
Къймет остави тавите в коритото на голямата чешма и прескочи цветните лехи за по-напряко. Седна до внучето си и надникна в блокчето и за рисуване.
- Оооо! Колко красиво грозде си нарисувала! Браво! Но тези мухички... не са ли излишни?
- Хммм, аз мислех да нарисувам само гроздето, но те не ме оставиха на мира, бабо, така че аз в момента рисувам портрет на мухите! - весело се пошегува момиченцето.
- Браво! Като истински са! - рече бабата, посочвайки кацналата муха. Изведнъж мухата политна и бабата ахна уж изплашено. - Та това е жив портрет, Ясемин!
- Ха, ха, да, бабо! Като свърша тази картина, ще дойда да те нарисувам и теб! - обеща художничката.
- Ох, дете, днес няма да стане, имам много работа!Утре става ли?!
- Каква работа имаш, бабо? Баклава ли ще правиш? - попита детето, поглеждайки десетината кръгли тепсии върху чешмата.
- Днес ще "солим"сестричето ти, дете!
Ясемин остави пастелчето в кутията и погледна баба си учудено.
- Как така ще я солите, бабо? Защо?!
Къймет се засмя и ущипа пухвата бузка.
- Това е обичай, дете, всички бебета се "солят''.
- И аз ли?! - шокирана подскочи от мястото си внучката.
- И ти, и майка ти, и аз, и всички сме "солени'' като малки.
- Как солени, бабо, като рибата, дето татко соли и закача на въженце ли?! - това, което чу преди малко, напълно обърка детето, сбръчкало вежди, си се представи на въженцето, цялата в сол и по нея кацаха нахалните мухи! Потрепери.
- Бабо! Защо сол? Ти казваш, че съм сладка като захар, да не би вместо със сол да сте ме къпали със захар?! - философстваше детето, не искащо да се примири със солената баня в ранното си детство.
- Когато бебето стане на 3-4 месеца, в коритото за баня се слагат шепи сол, къпем бебетата със солена вода, за да не мирише кожата им, като пораснат! Искаш ли тази вечер ти да сложиш солта в коритото?
Ясемин погледна разбиращо баба си, след което зарови носле в лакътя си и подуши кожата си.
- Мммм, мириша хубаво, на алантоин, бабо!
Къймет прегърна внучето си и зацелува голите ръчички.
- Хммм, сега наистина се замислих дали не обърках твоята солена баня с пудра захар, дете? Толкова си сладка!!!
Мухите, като че ли чули сладките думи на бабата, нападнаха детето.
- Стойте си на мястото, мушички! Не разваляйте позата! - закънтя звънливото глаcче.
Една презряла круша падна върху горещата ламарина и се търкулна надолу към масата.
- Я бабо, още някой иска да влезе в натюрморта ми!
- Аз мисля, че иска да влезе в стомаха ти, а?! - взе крушата бабата и я лъсна в мекия плат на летните си шалвари, след което я подаде на малката художничка.
- Бабо, защо винаги падналите круши са по-вкусни?! - захапа сочния плод детето.
- Защото падат, когато са узрели, а не когато ние решим, дете - обясни Къймет.
- А аз си помислих, че мухите ги гъделичкат и за това! - кикотеше се Ясемин.
- Така ли мислиш, я да видим дали се гъделичкаш и ти, малко плодче! - погъделичка хълбоците ù бабата.
Късно вечерта се събраха жените от махалата. Всяка носеше дар за бебето. Ясемин бе седнала до кошчето на Кезибан и люлееше будното си сестриче. Малките ù дръпнати очи гледаха ококорено, сякаш знаеха, че днес е време за "солената баня’’.
Голямото сиво корито бе сложено в средата на стаята, на единия му край бе сгъната дебела розова хавлия. Вуйна Фикрие донесе кофата с топла вода и я изля в коритото. Ясемин наблюдаваше този странен ритуал с интерес, а и тя щеше да участва във важното дело след малко.
- Хайде, Ясемин, сложи солта във водата, дете! - рече бабата, взела голото бебе в ръце.
Ясемин взе кутията в ръце и клекна до коритото, отвори пластмасовия капак и изcипа всичката сол във водата. Задоволството грееше в очите ù, наведе се до ухото на бебето и прошушна:
- Кезибанче, ти ще бъдеш най-сладкото сестриче, размених кутиите със сол и пудра захар, бебче! Това е тайна!
Къймет се усмихна, гледайки побелялата вода в коритото, извади от пазвата си торбичка със сол и изсипа две шепи в коритото, знаеше, че Ясемин бе сложила захар вместо сол. Това бе сестринска обич, която щеше да къпе сърцата на сестрите цял живот.
© Нигяр Хамидова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Стоплящ сърцето разказ!
-
Понякога наминавам да видя дали не си качила нещо ново. Надявам се, че си добре и скоро ще върнеш думите си тук, у дома
-
Толкова много топлота и човечност има в разказите ти, Нигяр!
А ти спря да публикуваш... -
Благодаря,Сеси,благодаря братовчедке!
-
Много сладък разказ! Поздрави!
-
Толкова е хубаво след дълго време да видя вашите сърдечни коментари,благодаря ви!
-
Сестринската обич погали и мен!
-
-
Да, това е обичай от северния край, не мисля, че е много разпространен на други места. Аз знам със сигурност за Русенския и Великотърновския край. Напоследък май съвсем не се прави. Преди около две години имаше случай на опасност за едно бебе и доста се разшумя в медиите.
Този разказ ми е малко по-наивен от другите, но това не значи, че не ми е харесал. Давай следващия -
С удоволствие!
-
И днес съм тук!
За да ти кажа отново Браво! -
Пишеш чудесно!
Чета те с удоволствие!
Благодаря ти! -
!
-
Много хубаво пишеш! Аз съм родена в Северна България, по нашия край имаше същия обичай - да солят бебетата. Приказно разказваш!
-
Усмихвам се и аз.
-
Чета те с удоволствие, Нигяр! Радвам се на простичките и безхитростните, но толкова ценни неща от живота!
-
Много усмихнат финал
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
