Клоните на младата дюля докосваха лозата, натежала с плодове. Кехлибарният цвят на гроздето блестеше под горещото августовско слънце. Жегата загряваше дебелата ламаринена шапка на лятната кухня. Ясемин, седнала на малкото си столче, рисуваше най-близката чепка грозде. Вентилаторът бръмчеше зад нея и развяваше дългите катраненочерни кичури на детето. Мухите кацаха по узрелите плодове на овощната градина и заглушаваха в хор звука, идващ от въртящата се перка.
- Oф, нахални мухички, не кацайте по натюрморта ми! Или искате да ви рисувам и вас?! Добре, съгласна съм, но не мърдайте, стойте си там, палавници такива! - скара им се малката художничка.
- Ясемин, с кого говориш? - чу се гласът на бабата, идваща от мазата с куп тави в ръце.
Зелената тензухена кърпа с фина дантела криеше скоро боядисаната ù коса, очите ù изглеждаха по-зелени, откраднали си от цвета на забрадката ù. Стръкче латинка красеше дясното ù ухо. Какво имаше в този ден, та баба ù така шеташе, като че ли е празник? Даже закус ...