12.10.2004 г., 0:02 ч.

Some Days Of My Life 

  Проза
1647 0 0
4 мин за четене

10:24 14.9.2004
и какво 14.9.2004 ден като ден безразличен скучен... тъп... нищо интересно като станеш на 18 години... ама нищо интересно... скука .. тъпня..... безмислие и какво ли още не деня в които всеки ти ходи по задника и ти купува това което искаш или това което си искал някога... голема работа... абсолютно безмислен ден още повече пък и скучен хаха всеки ден е така когато тя не е до мен... пък и още повече днес... днес си е днес нищо не се променя освен това че ставаш по-отговорен за живота си...

21:19 14.9.2004
...а то е един живот че просто едва ли има смисъл да си го описвам като го знам че е супер противен и кретенски? безмислица велика... скука... еднообразие... това е 18\'тия рожден ден... а и наи-вече безпаричие това е наи-важната причина безпаричието дааааа в днешно време ако нямаш пари си за никъде и няма как да живееш... даааа това днес не се знае утре какво ще стане нито пък други ден нито пък след време... кои какво му пука за мен ? на никои нищо гадна работа гаден живот... супер яко тъпотия е моя живот... супер яка скука и какво ли още не е тои... понякога ми се иска да избягам от всичко и всички и да заживея на ново... да забравя всичко което ми е поднасяла до сега съдбата... но като бягам предполагам че няма да знам къде отивам и кога ще стигна там където отивам... живота си е просто живот и нищо няма да го промени или наклоно към по-добрата му страна... винаги ще е просто и скучно "еднооразието е маика на глупостта" хаха колко умно... нямам думи от дебилщина... фляфляфля... скукаааааааа какво пък... всичко се проваля с пълна сила... какво повече искаш? хаха нищо какво да искам ? като си на 18 и какво? да не би целия свят ще ми прави чест че съм станал на толкова? естествено че няма да ми прави... фляфля незнам... от тъпотия вече незнам какво да правя... ама грам незнам... не ми и трябва да знам какво да правя като знам че нищо няма да направя... нищо полезно...


18:28 17.9.2004 г.
скука... тъпотия... болка страдание и всичко което може да се каже за гадно нещо в което съм се превърнал незнам защо така обаче е адски гадно така да страдам и да се чуствам празен и безжизнен човек които някога е вярвал в нещо което го е мислел за нещо красиво и изпълнено с щастие и какво ли още не и сега това нещо може би е на път да се сгромоляса пред краката ми... но защо ли... никои незнае и едва ли ще може да даде отговор на повечето въпроси които така и така нямат реален отговор... няма реален отговор на въпроса и това е живота една мизерия и страдание / любов я подобре да се запитам какво е това което толкова много време ми причинява това... какво е това... някакво просто чувство което според мен те кара да мечтаеш да си през целия си живот е един човек... този човек за теб означава всичко което си искал някога... винаги ти влиза в положението... кара те да се чувстваш "теб си" не те прави позьор... този човек е до теб в добро и лошо да в повечето случаи е до теб но в моя случаи е на 300км от мен и незнам защо... тои е с теб независимо от това кои си и какво си и тои те обича.... него не го касаят финансови възможности или физиката ти... просто тои гледа дълбоко в теб... това е любовта според мен но дали е така наистина аз немога да кажа аз така си я обяснявам... незнам дали съм заслепен или каквото и да било но определено аз така си мисля... и все пак не на последно място ЛЮБОВТА Е СТРАДАНИЕ което трудно може да бъде преодоляно без някакви сериозни последствия за една от двете страни... я алкохол я наркотици и наи-тежкия случаи на които аз съм подвластен е самоубииството... определено наи-тежкия случаи е това... незнам дали някога и аз ще го направя но силно ми се иска да избягам някъде където ще се чувствам обичан и желан... там където ще почусвтам любовта и щастието на куп... там където аз ще съм аз независимо от това какво съм постигнал в живота си независимо от това кои съм и какво съм... там където всичко ще е с мен... ще ми помага в всяко едно начинание... искам като избягам да се озова там където мечтите стават реалност... там където можеш с гордост да кажеш: АЗ СЪМ СИ АЗ! АЗ НЕ СЕ ПРАВЯ НА НИКОИ А СЛЕДВАМ МОИТЕ СИ ИНТЕРЕСИ А НЕ НА НЯКОИ ГРУГ!" ето там искам да ида и да остана там за цял живот... ако това място го има защото аз знам че го има и то се казва: Street of Dreams ето там е моето място... там мога да заживея спокоино и нормално без страдание без болка без това че ми липсва любимия човек... просто искам да имам щастието което съм имал някога! но знам че никога няма да стигна до там... за това само мога да си мечтая за спокоен и красив живот а дали някога ще намери почва това никои незнае... и може би няма да изнае...

© Любомир Цеков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??