27.03.2020 г., 21:51 ч.

 Соня – трета част 

  Проза » Разкази
125 2 7
Произведение от няколко части « към първа част
14 мин за четене

» следваща част...

© Светлана Лажова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изневярата, Надежда и аз леко не я харесвам. Боли, обидно е, че си се доверил и....някой те е предал. Ирина, аз ти благодаря!!! Точно така трябва, да сме искрени, та ние сме различни хора. Не трябва да се сърдим, а да се учим един от друг. Последните две части лекинко съкратих, благодарение на теб. Писала съм го преди двайсетина години и да, трябваше. След последната част ще ви разкажа защо написах Соня.
  • Усмихвам се. Знаех, че така ще реагираш Нямах място да се обоснова.
    Работата е там, че достатъчно добре си описала по нататъшните им трепети, дотолкова, че ми станаха предвидими и скучни. Признавам греха си
    За мен това са хора, които така ги е втресла забранената любов, че дотягат на всички. Дано да са щастливи, дано
    А ти пиши, не ми обръщай внимание. Аз така си плямпам, но знам какво говоря
    Наде, такива шефчета да не ми попадат пред очите, само 🤪
  • Не, не идва в повече, Целувчице. Израз на мачовщина и безсилие - не, няма да се боря за теб, за любовта ни, но ще ти покажа, кой е шефа...Типично балканско поведение. И пак дебело подчертавам - не одобрявам изневярата, но животът е непредсказуем.
  • Мариана, Красимира, за боя, за насилието, всички трябва да сме против и да не го допускаме. Но...в живота и това се случва, за жалост. Ирина, щом си го чела по диагонал, значи аз не съм се справила да предам, както трябва историята. Моя грешка...
  • Честно да си кажа, прочетох по диагонал.
    Малко ту мач ми идва подобно поведение. Иначе казано,
    толкова ми е нелепо, колкото и шамарите. Какво имаме тук. Двама "влюбени" , които си примират целия свят да научи, че капанът на най-възвишената любов е хлопнал зад тях. Ами не, не е хлопнал. Най-обикновен нагон и "идилични" лутаници на сърцата.
    Но то е така. Когато закопчееш първото копче на ризата грешно, и без акъл, всичко отива по дяволите. Каза, че тази история е истинска. Е, да видим докъде ще я докарат.
  • Каквото и да е става в живота, защо трябва да води до насилие... Следя с интерес!
  • Ами, очаквано, освен боя... Пък, която и да е изневяра не е равностойна на един побой. Насилието е непростимо, поне по моите критерии.
Предложения
: ??:??