Совите ми
Нефтени петна се разливат по кожата ми. Изстиват. Така както изстива кръвта. И лепне. Не искам да те съхранявам в паметта си. И спомени за будни мигове не знам.
Прегъваш ли се пред оглушителни изстрели? Какафонично звучащи в предверието на тайната градина?
Вълнувам се всяка нощ, когато се спускам пещерите. На совите. С побелели от мъдрост пера. Очите им горят в жълтеникав огън.
Имам свойството да откривам всяка малка язва в себе си. И да я човъркам. До побъркване. Породистото е силен коз. Приспособимо. Привилегия е на красивите лица. И смелите.
Совите са сивкаво земни. Повелителки са на руините ми... Гледат ме всеки път втренчено. Говорят с молитви и нареждания. За будност и съграждане. Чрез многоликост. И вършат чудеса. Запазвам им място в тялото си. Непосредствено до слънчевия сплит. Лекуват с крилете си и с приказки за далечни звезди.
Склонна съм да вярвам, че някога са били жрици. Имат магия. И силно излъчване. Отъждествявам ги с ангелското. И майчина доброта.
Совите са... верни до изстиване. И имат оная искрица във себе си. Дето и аз я носех като дете. Може би затова така добре се разбираме. И нощите ми са техни. И знаеш ли как ми харесва... Защото совите ме карат да вярвам. Аз разпервам ръцете и вярвам... че мога да бъда море!
© Ралица Стоева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Лекувам моя фантастичен свят чрез думите ти. С тях укрепваш лудостта ми. Реална фантазия рисуваш в съзнанието ми.
-
Аплодисменти!Мъдро!
-
Знаеш ли Рали, защо совите са там сред руините. Хвърляли са по тях камъни, прекършвали са им крилата. Така са мислили, че ще приспят мъдростта им, но кършенето ги е правило по -силни. Вземали са си нови криле от слънцето и са помитали пепелта. Когато и камъните не помогнали срутили сградата, да ги затрупат, но пак не могли да го направят. Там в руините совите имали време да се вгледат в себе си и да прозрат мъдростта на уроците, мъдростта на камъните. Руините им станал дом, но измежду тях все се намирало някое цвете или люляково храстче, което да разцъфне, това им било огледалото...
Това е малка приказка за совите...
Ти ме разбра...както винаги.
Браво за мъдростта ти и големите ти очи, които проглеждат. -
Да!Чувала съм,че совите символизират мъдростта,но така и не съм успяла да я видя у тях.Може би,защото по-често "човъркам язвите си",отколкото да се вглеждам в "очите,изгарящи в жълтеникав огън"...
"...Не искам да те съхранявам в паметта си..."
Да!Толкова близо до себе си усещам това...Потъвам в това,което пишеш... -
"Совите не са това,което са..."Поздравления за идеята!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
