Спасение
Защитена ли съм? Спасявам ли се? Щадиш ли ме или поощряваш накъсването?
Спи спокойно. От климата е. Не ми понася напоследък. Крилати фрази цепят дърва. А аз се свличам на пода... задъхана. С напукани устни. И засъхнало гърло... от безпочвени сцени. Заразена с угризенията ти. Аз никога не съм ги имала. Съвестта я пращах да търси кладенеца с жива вода...
Сега се връща... пребита до смърт. И моли в излияния... мазолите по пръстите се пукат. И малки ранички сноват в ограниченото ми времево пространство. Мъчат се да заличат плача на победените ми кръвоносни съдове.
... И рухват в миг безпредметите. И лицето ми е глъч. Непосилно се оказа за ветровете, летните, да ми покажат пътя. Само рутината смята, че ме приспива. Но е привидно. И драска - с гвоздеи по огледало...
... А аз... пробуждам се от виене. Глутница бели вълци - на душата ми белите спомени. Ред е на поредното противозачатъчно... Размива се - в блато от бели петна. И пак съм в несвяст. Как ще ме събудиш - с карфичено убождане? Или с амоняк? Нека да е лястовица, кацнала на телеграфна жица. Ще се превърна в пшеничено семе...
Захранвам се със обесвания - класически изкривено понятие. Задавям се. И ми присяда. Присядам на себе си. И гледам ирисите на очите. Като твоите са големи. И мамят. Че онази отсреща в ступор не съм аз.
Бъди моята дума в преносно значение. И извънконтекстуалният ми еквивалент. Отпразнувай със мен епогея на хаотичните ми мисли. Прихванати с невидими нишки. Клишираната ми слабост загина. Няма да я погребвам. Кремирам и разпръсквам прахта. За да родя от нея утре белите стихове. Отражение на новата ми съвест. Будната. Преливаща ми капки жива вода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Стоева Всички права запазени
