Спасение
Защитена ли съм? Спасявам ли се? Щадиш ли ме или поощряваш накъсването?
Спи спокойно. От климата е. Не ми понася напоследък. Крилати фрази цепят дърва. А аз се свличам на пода... задъхана. С напукани устни. И засъхнало гърло... от безпочвени сцени. Заразена с угризенията ти. Аз никога не съм ги имала. Съвестта я пращах да търси кладенеца с жива вода...
Сега се връща... пребита до смърт. И моли в излияния... мазолите по пръстите се пукат. И малки ранички сноват в ограниченото ми времево пространство. Мъчат се да заличат плача на победените ми кръвоносни съдове.
... И рухват в миг безпредметите. И лицето ми е глъч. Непосилно се оказа за ветровете, летните, да ми покажат пътя. Само рутината смята, че ме приспива. Но е привидно. И драска - с гвоздеи по огледало...
... А аз... пробуждам се от виене. Глутница бели вълци - на душата ми белите спомени. Ред е на поредното противозачатъчно... Размива се - в блато от бели петна. И пак съм в несвяст. Как ще ме събудиш - с карфичено убождане? Или с амоняк? Нека да е лястовица, кацнала на телеграфна жица. Ще се превърна в пшеничено семе...
Захранвам се със обесвания - класически изкривено понятие. Задавям се. И ми присяда. Присядам на себе си. И гледам ирисите на очите. Като твоите са големи. И мамят. Че онази отсреща в ступор не съм аз.
Бъди моята дума в преносно значение. И извънконтекстуалният ми еквивалент. Отпразнувай със мен епогея на хаотичните ми мисли. Прихванати с невидими нишки. Клишираната ми слабост загина. Няма да я погребвам. Кремирам и разпръсквам прахта. За да родя от нея утре белите стихове. Отражение на новата ми съвест. Будната. Преливаща ми капки жива вода.
© Ралица Стоева All rights reserved.
