Спасителят... на души
1 мин за четене
... Измина една година от смъртта ми. Една година от смъртта на душата ми! Питаш ме, какво съм, ами аз съм ангел, поне така казват някои... Питаш ме, какво е било преди да умра? Бях щастлива, душата ми тичаше по поляните на радостта - смееше се, но за кратко. Танцуваше с цветя закичени в косите, но всичко свърши... До мен редом играеше едно същество, което тъй силно обичах. Това същество се усмихваше заедно с мен, докосваше с ласки душата ми, целуваше я. Но се случи нещо. Нещо, което преряза сякаш с нож малкото ми сърце. Той... той изрече думи, които се забиха в душата ми като остриета. И тя, ранена през онази нощ, почина. На сутринта никой не видя сълзите ми. Никой не чу писъка ми през нощта... Просто ме погребаха, без много церемонии. Сега ме питаш къде съм и как ти говоря... Ами тялото ми умря, не успя да се съживи! А душата? Намери я един добър човек, намери гроба й край пътя и я съживи. Той почувства, че трябва да го направи. Той почувства, че трябва да вдъхне живот на това същество. И го направи. Да. Сега тая душа лети из света свободна и с надежда... Да, това съм аз...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Всички права запазени
