... Измина една година от смъртта ми. Една година от смъртта на душата ми! Питаш ме, какво съм, ами аз съм ангел, поне така казват някои... Питаш ме, какво е било преди да умра? Бях щастлива, душата ми тичаше по поляните на радостта - смееше се, но за кратко. Танцуваше с цветя закичени в косите, но всичко свърши... До мен редом играеше едно същество, което тъй силно обичах. Това същество се усмихваше заедно с мен, докосваше с ласки душата ми, целуваше я. Но се случи нещо. Нещо, което преряза сякаш с нож малкото ми сърце. Той... той изрече думи, които се забиха в душата ми като остриета. И тя, ранена през онази нощ, почина. На сутринта никой не видя сълзите ми. Никой не чу писъка ми през нощта... Просто ме погребаха, без много церемонии. Сега ме питаш къде съм и как ти говоря... Ами тялото ми умря, не успя да се съживи! А душата? Намери я един добър човек, намери гроба й край пътя и я съживи. Той почувства, че трябва да го направи. Той почувства, че трябва да вдъхне живот на това същество. И го направи. Да. Сега тая душа лети из света свободна и с надежда... Да, това съм аз...