Специално разузнавателно средство

Бизнесменът Минчу беше убеден, че жена му кръшка. Както беше убеден в правописа на името си, въпреки отразеното в личната му карта – МинчО.

Нае специален човек да следи половинката му. После друг, за да следи първия, да не би да се захласне по красивата  Минка и така да попречи на уличаването ù в изневяра.

След още три дни, МинчУ нае трети човек да следи всички и да документира с фотоапарат и видеокамера похожденията на жена си...

Една седмица по-късно, Минчу извика в кабинета си наетите за следенето хора.

Даде 500 лв на първия и го пусна да си ходи. Брои 700 на втория и му даде още 1000, поръчвайки му да наеме хора да набият първия.

После изгледа записите, донесени от третия, прехвърли внимателно снимките и му даде 1000 лв и отделно още 500, за да пусне снимките на жена му с първите двама в няколко вестника...

Инженерът ПетЮ, също беше убеден, че жена му не споделя само с него брачното им ложе. И също така беше сигурен в правилното изписване на името си. Това „Ю” в края, му звучеше по американски лично „YOU” и беше горд със завършения тримесечен курс по английски, организиран от млади американски мисионери от „Корпуса на мира”.

Петю беше цар на електрониката и монтира скрити, миниатюрни камерки из целия апартамент, мушна „бръмбари” в пердета, под легла и завивки, даже един – в сутиен с дантели, който Пенка харесваше...

След едноседмична командировка, Петю изгледа тайно записите от камерите, прослуша със затаен дъх всички звуци и разговори на половинката си, но си замълча, понеже един от ухажорите ù беше обещал да го уреди на по-висока длъжност в предприятието, както и да увеличи Петювата заплата двойно.

Вместо скандал, съпругът спретна страхотна вечеря и изтърка търпеливо гърба на жена си във ваната...

Капитанът от Гранична Полиция Гошо се върна след седемдневен запой в една хижа в Странджа планина, свали две торби с риба и една с гъби от багажника на джипа, прибра въдиците и останалия багаж и се запъти към входа на блока.

Седнала на припек и привидно премрежила поглед към лятното слънце, баба Станка зорко фиксира приближаващия се субект, но не трепна.

Тя знаеше всичко за всеки и въпреки осемдесетте си години, имаше прекрасен слух, можеше да различи цвърченето на щастлив щурец в тревата от 15 метра, а виждаше по-добре от млад ястреб и почти никога не изтърваше нищо от поглед.

Гошо не се съмняваше, че жена му кръшка, но честно казано излетите в планината с приятели го вълнуваха повече. Приближи към бабичката, повдигна един от клепачите ù и закачливо рече:

- Пак се преструваш, дърта усойнице, само се правиш на заспала, а гледаш да клъвнеш някого!

Станка оцъкли очи като змия, готвеща се за атака, изпъна врат и затрака като немска картечница от бункер:

- Хаирсъзин с тебе, хаирсъзин, къде ходиш бре, бухал с тебе недоносен! Знаеш ли твойта парясница колко ги смени за една седмица!? То от единия, та на другия! По цели нощи ù скърца леглото, то не бяха викове, то не беше охкане, сигурно чак в Стамбул я чуха, само ти не можа бре, хаирсъзин!

Първо беше МинчУ бизнесмена, после още двама други, сетне един фотограф, дето е от кабелната телевизия, после оня Петю - инженерчето, дето уж в командировка беше заминал!...

Така, само за 30 секунди, капитанът от Гранична Полиция Гошо знаеше всичко за половинката си и спокойно се запъти към мазето, за да си вземе личното оръжие, скрито в едни мазни парцали зад варела с нафта...

Специалното му разузнавателно средство – баба Станка, продължи да съзерцава лятното слънце, сякаш предвкусвайки екшъна, който щеше да се разрази след малко във входа...

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас