18.07.2013 г., 22:21 ч.

Спирачки за злобата няма! 

  Проза » Разкази
953 0 2
1 мин за четене
Голям град.
Хиляди хора.
Те са навсякъде около мен.
Виждам ги, чувам ги.
Виждам в очите им злобата.
Чувам шушукането зад гърба ми.
Болката отваря малката вратичка на сърцето ми...
настанява се тихо, удобно на дивана и мълчи...
Сили няма да запуши устите на хищниците...
Те се хранят с търпението ми...
Пият от щастието ми...
изсмукват всяка моя усмивка... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Предложения
: ??:??