Спирачки за злобата няма!
Голям град.
Хиляди хора.
Те са навсякъде около мен.
Виждам ги, чувам ги.
Виждам в очите им злобата.
Чувам шушукането зад гърба ми.
Болката отваря малката вратичка на сърцето ми...
настанява се тихо, удобно на дивана и мълчи...
Сили няма да запуши устите на хищниците...
Те се хранят с търпението ми...
Пият от щастието ми...
изсмукват всяка моя усмивка...
А усмивката ми е голяма!
- Млъкнете!
Спирачки за тях няма...
- Не се ли нахранихте?
- Да ви подам салфетка?
Лигите ви се стичат по лицето... жадни за още и още!
Коментирате всяка моя стъпка...
действие...
дума..
а след. това я разпространявате по различни начини...
украсявате...
добавяте...
премахвате...
и ето, че красивата приказка се превърна във филм на ужасите!
© Виктория Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
мило дете,хареса ми начина , по който описваш своето разочарование от действителността,не защото е хубаво това, което описваш, а защото си го разбрала ,осъзнала и описала точно.Но знай,че Викторията е винаги на страната на добротата.Отвори очички,широко ги отвори,толкова широко,че да стигнеш до сърцата и ще видиш колко много са добрите хора около теб.Те не веят байрака на добротата си,нито пеят песни за самовъзхвала.Трябва само да им повярваш и да им подадеш ръка.А злобните,завистливите,подлите,лошите те. . .те да вървят по дяволите.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А за добрите хора... какво да кажа за тях.. Има ги, да...и се надявам да си останат такива, защото всичко е в ръцете на така наречените добри..макар, че хич не е хубаво да сме, като във филмите, все пак точно там децата оприличават хората като "добри" и "лоши".
Благодаря ти за коментара! Някак си успя да премахнеш малката частица отрицателна енергия в мен! Отново ти благодаря!
Усмивки!