Спирачки за злобата няма!
Голям град.
Хиляди хора.
Те са навсякъде около мен.
Виждам ги, чувам ги.
Виждам в очите им злобата.
Чувам шушукането зад гърба ми.
Болката отваря малката вратичка на сърцето ми...
настанява се тихо, удобно на дивана и мълчи...
Сили няма да запуши устите на хищниците...
Те се хранят с търпението ми...
Пият от щастието ми...
изсмукват всяка моя усмивка...
А усмивката ми е голяма!
- Млъкнете!
Спирачки за тях няма...
- Не се ли нахранихте?
- Да ви подам салфетка?
Лигите ви се стичат по лицето... жадни за още и още!
Коментирате всяка моя стъпка...
действие...
дума..
а след. това я разпространявате по различни начини...
украсявате...
добавяте...
премахвате...
и ето, че красивата приказка се превърна във филм на ужасите!
© Виктория All rights reserved.