Списъкът на грешниците...
Здравейте, казвам се Станислава, на 21 години съм, откакто се помня съм най-отгоре в списъка на грешниците и най-отдолу в този на изкупленията. Не чувствам вина за нито един “грях”. Ще започна с първия си грях от многото извършени.
Бях на 13, лудите години ме застигаха, а бурният ми нрав, се криеше зад ъгъла, бях спокойно дете с отлични оценки, е, не всичко беше идеално, колко глупаво звучи тази дума, “ИДЕАЛНО” бих го прерафразирала като нож с две остриета, както и да е и до там ще стигна, живеех в дом за деца или както държат да го наричаме “Дом за големите семейства”, доста глуповато. Не смятах, че това е дом, камо ли хората в него семейство. На повечето не им знаех имената, а на тези, които има, ги знаех, бяха важни, защото бяха озаглавени с името “ПРОБЛЕМНИТЕ”, меко казано странях от тях, някои дни ми се налагаше да обикалям из целия дом, само и само да не ги срещна. Те бяха от онези с мил поглед и трепкащи с очи, но в следващия момент това се оказва една цветуща маска с много номера. Но нали знаете има и един от онези дни, в които не знаеш какво ще ти се случи, отваряш очи с идеята, че е поредният ден, но съдбата ти е подготвила нещо неочаквано. Запътвах се към поредната стая, когато чух писъци, силни и остри, запътих се към шума като видях трима от ПРОБЛЕМНИТЕ да тормозият момиче, не по-голямо от мен, но много по-кльощаво и дребно, в главата ми беше каша, не знаех какво да правя, всичко се забави, развиващите се събития се развлачваха пред очите ми, дъхът ми секна, а докато се усетя вече бях замесена, ръката ме болеше, а около мен се виеше тишина, усещах десетки погледи, а всъщност беше само един, на момичето, което спасих. Ушите ми пищяха, а очите ми се местиха във всички посоки, докато не се спряха на момчето, което бях наранила, беше се свлякло на земята от носа му и главата му се спускаха струйки кръв, бяха потоци от червени реки, прекъснати от бледите му пръсти, които опипваха раните, беше с празен поглед.
…………
Годините си минаваха, а аз започнах да се намирам в списъците на ПРОБЛЕМНИТЕ, започнаха да ме отбягват, а за инцидента не се споменаваше нищо, три пъти седмично ходих на психолог, в списъка на психоложката оглавявах графата ИДЕАЛНИ, слагаше хората с перфектно развитие, хора, които се справят с проблемите, но все още я посещават, за да не изгубят нишката, аз разбирам ИДЕАЛНО по един единствен начин:
И-ИЗОСТАВЕНИ
Д-ДЕМОТИВИРАНИ
Е-ЕЛЕГАНТНИ
А-АСОЦИАЛНИ
Л-ЛЕКОМИСЛЕНИ
Н- НИСКОИНТЕЛИГЕНТНИ
И-ИЗОСТАВЕНИ
С една дума ПРОБЛЕМНИТЕ, но с нежни думи, нежни думи, които ти оправят целия ден, леки като памук и силни като стомана, с множество добри значения.
…………..
Минаха още години, Мъчителни години, години на мрачни сънища, пълнолетие, проблеми, въпроси, успехи, страх, работа, размисли, съмнения, търсене на правилния проблем, бягство…
………..
Това е моят ИДЕАЛЕН живот!
Проблемът е, че един единствен въпрос ме преследва и в сънищата и в мрачните дни, когато съзнанието ми търси тема за размисъл, “Защитавайки онова момиче от
ПРОБЛЕМНИЯ, аз изкупих ли греха си?” Минаха толкова години, а все още търся отговор, все още търся някой, който да каже, че съм постъпила правилно, но този човек така и не се появява. Знам, че се чудите какво се случи с пострадалото момче, истината е, че още същият ден го изпратихме към облаците и вечния мир. Относно момичето, което спасих, в момента е стюардеса в елитна компания, след инцидента не я видях повече, но разпитвах наоколо … А относно мен, аз съм изгубена в греховете си и мрачните си сънища, търся пътя, но стигам до задънени улици, гледам към ръцете си и виждам дълбоки и упорити петна, мръсотия, която не мога да изчистя, която не може да се изчисти, защото това са петна до живот...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Kristiqna Pishieva Всички права запазени
