Списъкът на грешниците...
Здравейте, казвам се Станислава, на 21 години съм, откакто се помня съм най-отгоре в списъка на грешниците и най-отдолу в този на изкупленията. Не чувствам вина за нито един “грях”. Ще започна с първия си грях от многото извършени.
Бях на 13, лудите години ме застигаха, а бурният ми нрав, се криеше зад ъгъла, бях спокойно дете с отлични оценки, е, не всичко беше идеално, колко глупаво звучи тази дума, “ИДЕАЛНО” бих го прерафразирала като нож с две остриета, както и да е и до там ще стигна, живеех в дом за деца или както държат да го наричаме “Дом за големите семейства”, доста глуповато. Не смятах, че това е дом, камо ли хората в него семейство. На повечето не им знаех имената, а на тези, които има, ги знаех, бяха важни, защото бяха озаглавени с името “ПРОБЛЕМНИТЕ”, меко казано странях от тях, някои дни ми се налагаше да обикалям из целия дом, само и само да не ги срещна. Те бяха от онези с мил поглед и трепкащи с очи, но в следващия момент това се оказва една цветуща маска с много номера. Но нали знаете има и един от онези дни, в които не знаеш какво ще ти се случи, отваряш очи с идеята, че е поредният ден, но съдбата ти е подготвила нещо неочаквано. Запътвах се към поредната стая, когато чух писъци, силни и остри, запътих се към шума като видях трима от ПРОБЛЕМНИТЕ да тормозият момиче, не по-голямо от мен, но много по-кльощаво и дребно, в главата ми беше каша, не знаех какво да правя, всичко се забави, развиващите се събития се развлачваха пред очите ми, дъхът ми секна, а докато се усетя вече бях замесена, ръката ме болеше, а около мен се виеше тишина, усещах десетки погледи, а всъщност беше само един, на момичето, което спасих. Ушите ми пищяха, а очите ми се местиха във всички посоки, докато не се спряха на момчето, което бях наранила, беше се свлякло на земята от носа му и главата му се спускаха струйки кръв, бяха потоци от червени реки, прекъснати от бледите му пръсти, които опипваха раните, беше с празен поглед.
…………
Годините си минаваха, а аз започнах да се намирам в списъците на ПРОБЛЕМНИТЕ, започнаха да ме отбягват, а за инцидента не се споменаваше нищо, три пъти седмично ходих на психолог, в списъка на психоложката оглавявах графата ИДЕАЛНИ, слагаше хората с перфектно развитие, хора, които се справят с проблемите, но все още я посещават, за да не изгубят нишката, аз разбирам ИДЕАЛНО по един единствен начин:
И-ИЗОСТАВЕНИ
Д-ДЕМОТИВИРАНИ
Е-ЕЛЕГАНТНИ
А-АСОЦИАЛНИ
Л-ЛЕКОМИСЛЕНИ
Н- НИСКОИНТЕЛИГЕНТНИ
И-ИЗОСТАВЕНИ
С една дума ПРОБЛЕМНИТЕ, но с нежни думи, нежни думи, които ти оправят целия ден, леки като памук и силни като стомана, с множество добри значения.
…………..
Минаха още години, Мъчителни години, години на мрачни сънища, пълнолетие, проблеми, въпроси, успехи, страх, работа, размисли, съмнения, търсене на правилния проблем, бягство…
………..
Това е моят ИДЕАЛЕН живот!
Проблемът е, че един единствен въпрос ме преследва и в сънищата и в мрачните дни, когато съзнанието ми търси тема за размисъл, “Защитавайки онова момиче от
ПРОБЛЕМНИЯ, аз изкупих ли греха си?” Минаха толкова години, а все още търся отговор, все още търся някой, който да каже, че съм постъпила правилно, но този човек така и не се появява. Знам, че се чудите какво се случи с пострадалото момче, истината е, че още същият ден го изпратихме към облаците и вечния мир. Относно момичето, което спасих, в момента е стюардеса в елитна компания, след инцидента не я видях повече, но разпитвах наоколо … А относно мен, аз съм изгубена в греховете си и мрачните си сънища, търся пътя, но стигам до задънени улици, гледам към ръцете си и виждам дълбоки и упорити петна, мръсотия, която не мога да изчистя, която не може да се изчисти, защото това са петна до живот...
© Kristiqna Pishieva Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздравления! Звучи като изповед! Искрена и истинска! "Минаха толкова години, а все още търся отговор, все още търся някой, който да каже, че съм постъпила правилно, но този човек така и не се появява." Едва ли някой ще каже това, защото освен спасеното момиче, резултат от постъпката е и смъртта на злосторника. Ако Станислава само го беше наранила, за да предотврати насилието, никой не би се колебал в това, че е постъпила правилно. Но...и това "но" е много важно, вероятно има хора, които си мислят без да изказват мислите си на глас, че може би злосторникът е получил възмездие чрез ръката на Станислава. Много сложни философски въпроси поставяш, Кристияна... поздравления и затова.
-
Интересно написано, успех!
-
Интересно написано! Щом мислиш, че нещо е грях, значи е грях! Успех!
-
Успех! Интересно е!
-
Винаги е необходим един грешник, за да видим колко сме праведни...
-
"Не чувствам вина за нито един “грях” - за да търси изкупление човек, той трябва да разбира и съзнава греховете си.
Няма как да се имаш за грешен, ако не чувстваш вина. Оксиморон. -
Много интересно ! Определено големият грях е без изкупление. Браво, хареса ми.
-
Много интересно написано, хареса ми! Браво! 😊
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Обаче се питам: кой трябва да изкупи греховете на този, който не вярва в тях?! Затова лирическата си задава такива въпроси накрая, предполагам.