Сплав. На две разделен квадратен електрожен. В отровата си ще смърдиш на измислена тъга. Едно, две, три и всичките си кървища ще свариш в тенджерата на раздора. Боли и пак боли, но краят пак ще свърши, защото ти и аз не знам дали ще има ли или. Отключена врата, затворен в образа на своята тъга. Ела, не стой встрани, набутай празните лъжи и пак тръгни в други бъднини. Когато разбереш, че нищото в нещо ще твори. Когато отприщиш малки следи, когато в името ти трае само и единствено самота. Не знам дали в далечен ден ще бди, но сега усещам в себе си и тя и той и всичката красота на едно от тихите места. Момиче затвори полата си и карай само встрани, не тъжи няма вече празен буркан да бърника дъждовете на Света. Единствено се криеш, единствено и все си ти. Не бива, не е хубаво така. Що трябва да си празен в очите, що объркваш все юздите. Не мислиш, не твориш, единствено се криеш и смърдиш. Излезеш ли на припек пак е мръсно и пак си ти. Къде? Кога? В същността вече нямаше значение. Кръвта се ...