29.12.2007 г., 20:24

Спокойствието

Проза » Други

1.4K 0 4

Спокойствие, тишина, тъмнина в сърцето ми, но все още там има частица надежда за всеки ден, надежда, която идва и си отива в моментите за помощ, за всеки ден, за всеки час, за всяка минута, измината от съдбата на един човек!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Anabel (Дони)

мрака е бушуваща болка,а спокойствието-удовлетворението на душата,аз не искам да споря но имам мнение,ако искаш ми дай отговор,без спор ако си убедителна ще се съглася.

2008-01-03T18:12:58+02:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Просто не позволявай спокойствието да премине в апатия. А щом има надежда, тъмнината при всички случаи е обречена.
Поздрави и не спирай да пишеш. Търси формата, която най-добре пасва на съдържанието, според ТЕБ!!!
Успехи!!!

2008-01-03T17:12:11+02:00
Anabel (Дони)

нещо има противоречие хем тишина хем мрак,ако го дооформиш още ще стане хубаво

2008-01-03T15:55:06+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

А така, оптимистично трябва да се гледа! Браво!!!

2007-12-29T20:33:30+02:00