14.01.2019 г., 16:10  

Сън

989 0 0

Пак сънувам тази усмивка. 

Погледът ѝ втренчен в тъмните ми зеници, 

дърпа ме за ръката, иска да дойда с нея. 

Отдясно - морето, отляво - колибите. 

Оставяме стъпки по пясъка, които бързо изчезват, заличавани от засилилия се морски бриз. Тя тича пред мен, държи ми ръката и от време на време се обръща, сякаш да види дали още съм щастлив. Всеки път щом се обърне, виждам усмивката и несъзнателно се усмихвам и аз. Може би бях щастлив. Отиваме някъде, където и да е, няма особено значение. Една мъждукащо, непознато, но приятно чувство е иззело функциите на разума ми. Атмосферата се нагажда според него, а не то според нея - не вали, всеки ден е толкова слънчев. Лъчите я карат да присвива очите си, минават през косите ѝ, отдавайки подходящото внимание на светлокестенявите кичури.

Не спирам да я гледам дори за момент. 

Толкова реален и толкова невъзможен сън. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Филипов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

50 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...